Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Иймън според вас е популярно име?

— Макдугъл.

— Аха… а може би ви звучи познато, защото е един от вашите най-големи дарители. Дал е най-голямата възможна сума за кампанията ви.

— Така ли? Не знаех. — Тонът му беше непринуден, но леко предпазлив.

Лонг кимна.

— Удивително колко много неща може да научи човек с помощта на интернет.

Бюканън сви рамене.

— Много хора дариха максимална сума за кампанията ми. Де да познавах лично всеки един от тях. Истината е, че познавам много малко хора.

— Разбирам. Трудно е да им хванете дирите. От друга страна, всеки един от служителите от неговите фирми също е дарил максимална сума. Всички без изключение, дори чистачите. Това не ви ли се струва странно?

Сенаторът се покашля.

— Може и да е странно, но не и нечувано.

— Кога друг път сте чували за подобно нещо?

— Имам чувството, че сте дошли с определена цел, детектив. Може би ще е от полза и за двама ни, ако я споделите с мен.

— Ами, само ми мина през ума, че ако Макдугъл е използвал подчинените си, за да прикрие дарения за кампанията ви, превишаващи законно допустимите, това би се сметнало за сериозно престъпление, нали?

— Предполагам.

— И предвид факта, че сте в Комисията по банките и финансите, която контролира законодателството, което пряко рефлектира върху дейността на няколко компании, контролирани от Макдугъл, това би свършило още по-зле за вас, нали?

Бюканън не отговори. Поколеба се и се усмихна:

— Съжалявам, детектив Лонг, сигурно съм пропуснал заседанието на Конгреса, в което сме гласували финансирането на предизборните кампании да се контролира от бостънската полиция. Доколкото съм осведомен, това е в прерогативите на федералните власти. Което, разбира се, означава, че вие се занимавате с разследване на случай, който не е във вашите правомощия. Споменавам го само защото на ваше място не бих искал да си навлека такива неприятности.

— Благодаря ви за загрижеността, сенаторе. Но не се тревожете, аз не разследвам злоупотреби с предизборно финансиране.

— Тогава какво разследвате?

— Убийство.

Лонг не изпусна от погледа си Бюканън, като внимателно следеше неговата реакция. От сенатора би излязъл чудесен играч на покер, но на него не му убягна мигновеното потрепване на окото и неволното движение на челюстта му.

— Кой е бил убит? — попита Бюканън.

— Една жена на име Елизабет Конър. Живеела е в Роксбъри.

Сенаторът поклати глава.

— Едва ли съм я познавал. Не ходя често в Роксбъри.

— Не бих си го и помислил. Затова ми стана интересно как така тя ви е звъняла пет пъти през седмиците преди смъртта й. — При тези думи Бюканън пребледня като платно. — Но което ми се видя още по-странно? Всеки път, когато е приключвала разговора с вас, веднага е набирала Иймън Макдугъл. Работила е в една от неговите фирми. О, да, трябва да спомена също и че Иймън Макдугъл е една от водещите фигури в света на организираната престъпност в Ню Инглънд. Така че, като съберете на едно място телефонните разговори, даренията за кампанията и убийството на госпожа Конър, сигурен съм, ще ме разберете защо съм дошъл да ви задавам въпроси.

За миг си помисли, че Бюканън си е глътнал езика. Стоеше пред него с увиснала челюст и с ококорени очи.

— Съжалявам, детектив — накрая каза той. — Трябва да проведа телефонен разговор. Няма да ми отнеме много време. Ако нямате нищо против да почакате?

Лонг кимна.

— Разбира се, сенаторе. Не бързам.

— Фин е загазил, нали?

Сали седеше в кухнята на Лиса и я гледаше как се бори с бурканчето с бананова каша и се опитва да нахрани сина си. Днес Реджи си беше взел почивка и на Сали й мина през ума, че както върви, ако той реши да си вземе една седмица почивка, бебето ще умре от глад.

— Какво те кара да мислиш така?

Типичен отговор в адвокатски стил. Адвокатите отговаряха на въпросите с въпроси. Само опипваха почвата, никога не се разкриваха напълно. Лиса опита да пъхне лъжицата в устата на бебето, но резултатът беше голяма купчина бананова каша на пода.

— Тази сутрин ми отговори уклончиво. После ме изпрати при теб.

— Има много работа.

Андрю изплю каша.

— Не ми излизай с този номер. Ако беше само това, щеше да ми каже. Ако беше така, нямаше да вземе Коз със себе си.

— Кой каза, че Коз е с него?

— Нали не е тук? Не съм глупава и мога сама да се досетя.

Лиса обра с лъжицата част от кашата от лицето на сина си и отново се прицели в устата му.