Дэвид Хосп - Зодия убиец

Фин поклати глава.

— Грешиш. Не мога да направя нищо, което противоречи на закона. Дори и да исках, нямам какво да ти предложа в замяна, нямам връзки, на които да разчитам и които да използвам.

— Не ти вярвам.

Адвокатът се изправи и се надвеси над бюрото.

— Пет пари не давам дали вярваш или не. Искам да знам кой уби майка ми! — извика той.

Макдугъл се оттласна със стола от бюрото, за да увеличи разстоянието между себе си и Фин. До този момент дясната му длан беше скрита отдолу, но сега Фин видя, че държи голям лъскав полуавтоматичен пистолет.

Мафиотът извади ръката си и заедно с пистолета я постави на бюрото.

— Назад, момче, на секундата. — Той погледна към Козловски. — Ако не ти видя ръцете веднага, приятелят ти е мъртъв, разбра ли?

Бившето ченге извади ръката си от джоба на палтото.

— Извадиш ли оръжие, бъди сигурен, че рано или късно ще гръмне — каза тихо.

— Нямаш проблем, господин Козловски. Ако искаш, можеш да ме изпробваш. — Макдугъл стана, отключи шкафа и пъхна папката вътре. — Ще ви улесня. Отхвърлят обвинението срещу сина ми след две седмици и аз ви давам досието. Дори ще отговоря на всичките ви въпроси — макар да се съмнявам, че след като видите досието, ще имате много въпроси. А като бонус няма да ви убия.

— Какъв късметлия съм бил.

— Ако делото на сина ми не е прекратено след две седмици, ще имаш възможност да питаш майка си на оня свят кой я е убил. Разбра ли ме?

— Още не сме свършили — каза Фин.

— И аз така мисля — отвърна Макдугъл.

Вилата на сенатор Джеймс Бюканън беше най-голямата на Луисбърг Скуеър. Къщата, в която живееше, се намираше на Бийкън Хил и нямаше нищо общо с имитацията, в която Лонг прекарваше самотните си вечери. Бюканън дори не живееше там през повечето време. Отсядаше тук, когато идваше в Бостън, което правеше по-малко от една трета от годината. Останалото си време разпределяше между имението на Ембъси Роуд във Вашингтон, хижата си в Парк Сити и вилата на океанския бряг в Нюпорт, Роуд Айлънд. Носеха се слухове, че също така държал и още един апартамент, за който жена му изобщо не знаела.

Лонг се беше обадил предварително, за да се увери, че Бюканън е тук. Конгресът и Сенатът имаха едномесечна ваканция, на теория, за да позволят на народните избраници да почувстват пулса на обществото, да се запознаят с проблемите на електората и да се върнат с по-добра представа за проблемите и нуждите на онези, които ги бяха избрали. В действителност обаче почивката се използваше за набиране на средства за следващата кампания. Цената да се кандидатираш за място в Сената на Съединените щати беше станала толкова висока, че дори заможните и богатите разчитаха повече на набирането на дарения, отколкото на собствени средства. Бюканън имаше офиси в Кенеди Билдинг, в центъра на Бостън, но част от работата си вършеше от кабинета в дома си тук.

Вратата отвори млада жена, облечена в стилен костюм. Беше висока почти колкото Лонг и имаше ослепителна фигура.

— Мога ли да ви помогна? — попита го тя.

Той й показа полицейската значка.

— Детектив Лонг, полиция на Бостън — представи се. — Днес ви се обаждах по телефона във връзка с едно разследване.

Тя кимна.

— Очаквахме ви — отвърна и отстъпи назад, след което подкани с жест детектива да влезе. — Аз съм Соня Хардинг, една от личните асистентки на сенатора.

— Той и други ли има?

— Сенаторът е много зает човек.

— Не се и съмнявам.

Тя хвърли предупредителен поглед към него.

— Сенаторът е по работа в момента, но скоро трябва да се върне. Помоли да го почакате в библиотеката.

Тя го отведе в зала, която сякаш беше излязла от английско аристократично имение. Махагонови рафтове заемаха стените от пода до тавана, извисявайки се на четири метра над тях. Две стълби на колелца, закрепени на медни релси върху рафтовете, позволяваха достъп до намиращите се нависоко книги. Мебелите бяха кожени, включително и повърхностите на две масички за четене.

Върху две от стените бяха окачени старинни литографии с изображения на някакви изкопни работи. Те привлякоха вниманието на Лонг и той се приближи към тях, за да ги разгледа по-добре.

— Насипи — поясни Соня Хардинг.

— Моля? — попита Лонг.

— Насипи. — Тя посочи с ръка. — Показват насипите в течение на времето. Над седемдесет и пет процента от днешен Бостън някога е бил покрит от вода. По-голямата част от града е върху изкуствени насипи.