Дэвид Хосп - Зодия убиец

Тя продължаваше да стои там, върху масичката за кафе. Отворена, очакваща го.

Направи крачка назад, към бутилката. Нямаше да му навреди, нали? Дори можеше да проясни съзнанието му. Може би това беше правилното решение.

Поколеба се, но накрая се обърна и тръгна към банята. Бутилката щеше да почака, докато излезе от душа. Може би тогава…

Фин си наля чаша кафе, все още ръцете му трепереха.

— Сега какво? — попита го Козловски.

Уплашени, двамата бяха изтичали нагоре по стълбите. Фин успя чак на втория път да отключи, след което направо влетя по коридора към стаята на Сали. Удивително колко бързо помещението се беше превърнало в нейна стая. Години наред то беше служило като спалня за гости. Дори в началото, след като тя се нанесе при него, той продължи да нарича така. Но сега без съмнение това беше нейната стая и нейният дом беше тук.

Той отвори рязко вратата и изкрещя, останал без дъх:

— Сали!

Тя беше там. Все още блажено се протягаше под завивките. Викът му я стресна и окончателно я разбуди:

— Господи! Какво, по дяволите…

Фин вдигна оправдателно ръце.

— О, извинявай… Мислех, че… аз само… Извинявай.

Козловски зад него клатеше глава.

— Какво има? — попита Сали.

— Нищо — излъга той. — Продължавай да спиш. Извинявай.

— Боже! — повтори момичето, наметна върху себе си завивките отново, а Фин внимателно затвори вратата.

Двамата с Козловски след това отидоха хола и разказаха един на друг събитията от предния ден. Фин направи кафе, докато бившето ченге описваше посещението на Лонг в кантората. Адреналинът и страхът за Сали все още владееха Фин, когато Козловски го попита какво ще правят оттук нататък.

— Не знам — отвърна той и отпи глътка от кафето. Чу как Сали пусна душа в банята и си даде сметка, че имат само няколко минути да поговорят насаме, преди тя да дойде. Не искаше да я тревожи повече, отколкото го беше сторил до момента.

— Хауланд каза, че майка ми е взимала големи заеми от шефа си. Ако Лонг е прав и Иймън й е бил шеф… — издиша тежко.

— Иймън не обича, когато хората не му се разплащат. Става сприхав и раздразнителен.

— Дотолкова сприхав, че да убие човек?

Козловски сви рамене.

— Зависи колко пари му е дължала.

— Трябва да се опълча на Иймън.

Приятелят му се замисли.

— Може би — каза накрая. — Ако обаче го обвиниш в убийството на майка ти, връзката между клиент и адвокат ще се обтегне.

Душът спря и Фин чу как Сали влезе в стаята си. Тя не беше от онези момичета, които полагаха много грижи за външния си вид, което означаваше, че разговорът му с Козловски вече е към края си.

— Не мога да оставя нещата просто така — каза той. — Освен това той рано или късно ще разбере, че съм знаел. Ще ме погледне веднъж на следващата ни среща и ще го разбере по очите ми.

— Да, вероятно си прав. Кога мислиш да го направиш?

— Днес.

— Може да не е в офиса си.

— Имам номера на мобилния му телефон. Така или иначе съм процесуален представител на сина му. Ще му се обадя и ще му кажа, че трябва да се видим.

— Няма да ходиш на срещата сам. Аз ще дойда с теб.

— Той може да настоява да съм сам.

— Да настоява колкото си ще. Няма да стане.

Фин кимна.

— Лиса може ли да наглежда Сали тази сутрин?

— Да — отвърна Козловски. — Обаче може да поиска обяснение.

— Ще й кажеш ли?

— Не всичко. Поне докато не сме сигурни.

Вратата на стаята на Сали се отвори.

— Не искам Сали изобщо да знае за тези неща — побърза да каже тихо Фин.

Козловски кимна.

Секунди по-късно момичето влезе в кухнята и попита:

— Добре, някой ще ми каже ли каква беше тази работа?

Двамата мъже се спогледаха.

— Нищо — отговори Фин.

— Аз не съм идиотка.

— Бях навън и тичах, когато дойде Коз, а ти не си му отворила, като е звъннал отдолу. Обезпокоих се да не ти се е случило нещо.

— Това не беше безпокойство, ами чист страх.

— Сериозно ти говоря, не се тревожи за това. Лиса иска да й помогнеш с бебето тази сутрин. Може ли?

— Може, ако ми кажеш какво става в действителност.

Фин остави без внимание ултиматума.

— По обяд? — попита той Козловски.

— Става.

— Добре. — Фин плесна с ръце, за да даде знак, че разговорът е приключил. — Ще отида да си взема душ.

— Аз се връщам вкъщи — каза приятелят му.

Сали изгледа първо единия, после другия.

— Страхотно. А аз ще си седя тук сама и ще се опитвам да не мисля какво премълчавате.

Лонг бързо откри каква е връзката между Елизабет Конър, Иймън Макдугъл и сенатор Джеймс Бюканън. Трябваше му само да вкара имената им в Гугъл и най-горният линк го отведе към уебсайт със списък на лицата, направили дарения за предизборните кампании на политиците. Конър и Макдугъл бяха направили дарения за кампанията на сенатора. Сам по себе този факт не значеше нищо. Но Лонг продължи да се рови и научи, че двамата са не просто дарители, а дарители на значими суми. В действителност всеки от двамата беше дал максималната допустима от закона сума и за двете предизборни кампании на Бюканън — две хиляди и четиристотин долара.