Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Мислиш ли? — попита Лиса.

Фин кимна и насочи погледа си към сградата на Стейт Хаус, която се извисяваше над Бостън Комън с позлатения си купол, проблясващ на слънцето.

— Някой ден иска и той да се озове там. Не можеш да станеш губернатор, без да си привлякъл към себе си вниманието на обществото. Въпросът не е дали ще се съгласи на сделка, а какво можем да му предложим.

— Въпросът е дали си готов да рискуваш кариерата си, като преминеш границите на закона — поправи го Козловски.

— Ние не сме невинни девственици, Коз — отвърна адвокатът. — Нека не се преструваме.

— Не, не сме. Но винаги сме били на страната на справедливостта и закона. Поне винаги съм мислел, че е така. Никога не сме нарушавали закона заради някого, който наистина е виновен. И никога не сме го правили за наша изгода. Сторим ли го, всичко отива по дяволите.

— Зависи как ще го направим.

— Имаш ли голям избор? — попита Лиса.

— Не — призна Фин. — Все още работя по възможните варианти.

Сали се обърна към тях.

— Той се усмихва! — провикна се тя и посочи Андрю, който гледаше към нея и от ухилената му бебешка уста се бяха проточили лиги.

— Харесва те — провикна се към нея Лиса. — Ти си му като сестра. — После с по-тих глас, за да не я чуе Сали, попита Фин: — Струва ли си наистина да го правиш? Нещата се нареждат доста добре за теб, защо ти е да рискуваш да загубиш всичко?

— Тя ми беше майка. Какво трябва да направя? Да оставя всичко както си е?

— Може би.

Той поклати глава.

— Ще намеря начин. Не мога да зарежа нещата просто ей така.

Те продължиха да вървят мълчаливи, заслушани в смеха на децата. Това бяха последните сравнително топли дни, преди да настъпи дългата и сурова зима.

— Добре — накрая се обади Козловски. — Как ще се оправиш с Мичъл?

Фин се обърна към Лиса:

— Уговори ми среща с него за понеделник. Да обядваме на някое приятно място, но не прекалено скъпо.

— Какво ще му кажеш?

Той сви рамене.

— Ще измисля нещо.

Пресякоха Чарлз Стрийт и се насочиха към Пъблик Гардънс. Лодките-лебеди се плъзгаха по водната повърхност, пълни с усмихнати и щастливи хора.

— Виж, Андрю, лебеди! — извика Сали.

Бебето радостно забърбори.

Лиса погледна Фин:

— Дано наистина да си струва.

Джули Расин живееше в бостънския квартал „Саутенд“. Някога това беше район със съмнителна репутация, приютил гейове и латиноси, както и хора от долните слоеве на обществото. Но това беше преди десетилетия, преди гейовете и латиното да станат на мода. Сега жителите на квартала успешно се сливаха с юпитата и земевладелците, които бяха ремонтирали старите сгради и ги бяха превърнали в мезонети за милиони долари. Кварталът някак си беше успял да запази част от историческата си атмосфера и в същото време беше един от малкото в този пуритански град, които имаха по-модерен облик.

Апартаментът на Расин се намираше в една от малкото стари сгради, които все още не бяха преустроени. Намираше се край Бъркли, близо до Уошингтън Стрийт, там, където бездомниците все още пречеха на цените на имотите да се качат. Апартаментът беше на последния, пети етаж, а в сградата нямаше асансьор, но Джули беше в добра форма, а и наемът беше разумен.

Беше неделя и тя си седеше сама вкъщи, когато на вратата се почука. Надникна през шпионката и дълбоко си пое дъх. Искаше й се да се скрие, но знаеше, че не може да го направи. Отключи вратата и леко я отвори.

На площадката стоеше Лонг. Беше с джинси и памучна блуза. Държеше под мишница папката, която му беше оставила в апартамента. Този път обаче папката като че беше по-дебела.

Тя издуха кичур коса от лицето си.

— Какво искаш?

— Благодаря, че поне ми отвори вратата.

— Ти си ченге. Ако не бях отворила, щеше да отключиш с шперц или да я разбиеш с крак. Не ми се плащат грешни пари на хазяина.

— Не е точно така.

— Не е ли?

— Дойдох да се извиня. И да ти благодаря. Може ли?

Тя сложи ръка на кръста.

— Зависи. Трезвен ли си?

Той моментално отпусна рамене и Джули трепна при мисълта, че го е обидила.

— Заслужих си го — каза тихо той. — Ще си вървя.

Щом се обърна, тя отстъпи и го спря с въпроса:

— Какво стана с теб? Хората казваха на шега, че си непробиваем.

— Знаеш какво стана с мен.

Джули поклати глава.

— Не, не знам. Знам само какво говорят другите, че се е случило.

— И какво говорят другите?

— Зависи. Половината казват, че си бил корумпиран и мръсен като Джими. Че също си бил замесен с наркотици и си го убил, за да не те разкрият. Казват също, че ти си инсценирал всичко.