Дэвид Хосп - Зодия убиец

Козловски продължаваше да стиска зъби.

— Ще ти се обадим веднага щом се върне Фин — отговори.

— За ваше добро е да го направите — каза Лонг. Устата му беше пресъхнала. — Ако нямам обаждане от вас, ще ви погна. — Той се обърна и излетя от сградата, преди бившият му колега да е понечил да каже нещо.

Шосе №2 минаваше покрай гимназия „Брайтън“, оттам на север, през Кеймбридж и покрай Ейлуайф, а оттам продължаваше към Лексингтън и Конкорд. Малко след затвора в Конкорд шосето преминаваше в магистрала, която се спускаше на север от Уорчестър, през Леоминстър и подминаваше дузина малки градчета, чиито имена можеха да произнесат правилно само жителите на Ню Инглънд. През зимата трафикът беше натоварен, тъй като заможните обитатели на градските покрайнини отиваха на ски в планините на Върмонт и Ню Хемпшир. През октомври обаче ски сезонът не беше открит и шосето беше празно, което правеше карането по него по-приятно.

— Колко още има? — попита Сали.

— Не е далеч — отвърна Фин. — Още около час и половина.

— Кога за последно си ходил там?

— Преди четирийсет и четири години.

— И след като си се родил, никога не си се връщал? — изненада се тя.

— Не. Защо да ходя?

Момичето сви рамене.

— Не знам. Може би щеше да си разбрал нещо досега. Доста дълъг период на изчакване, преди да се върнеш на местопрестъплението.

— Благодаря за оценката.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да, знам. Сигурна ли си, че ще имаш време да си напишеш домашното?

— Утре е събота. Освен това аз съм напред с материала по всеки един предмет. Ако трябва, ще го пиша, като се върнем.

— Може да стане късно.

— Колко късно?

— Не знам.

Тя хвърли поглед към него, преди да зададе следващия си въпрос:

— Това, което правим, опасно ли е?

Въпросът го свари неподготвен.

— Не, не — отговори категорично.

— Незаконно ли е?

— Разбира се, че не! Мислиш ли, че щях да те взема, ако беше опасно или незаконно?

Тя сви рамене.

— Какво, ако ме беше взел? Не че не съм вършила опасни неща и преди. А и родителите ми ме учиха как да престъпвам закона и да се измъквам безнаказано още докато бях малко дете. Не е голяма работа. Освен това ти казах, че искам да ти помогна.

— Напротив, голяма работа е. Не искам да вършиш нищо опасно или незаконно, разбираш ли ме? Нито за да ми помагаш, нито заради самата теб. — Той я погледна за миг; тя изглеждаше изненадана. — Това вече не е твоят начин на живот.

Отново насочи вниманието си към пътя, но усещаше погледа й.

— А какъв е сега животът ми? — попита момичето.

Фин сбърчи чело.

— Не знам точно.

— Обади ми се, като го измислиш. Става ли?

— Нямаш проблем.

Няколко километра пътуваха в абсолютно мълчание. Той нямаше нищо против. Беше красив есенен ден, разгарът на сезона в Ню Инглънд, и листата бяха започнали да придобиват ярки краски. Пейзажът, изпълнен с червени, жълти и оранжеви багри, осеян тук-там с вечнозелени растения, допринасяше за спокойното каране. Пътят беше пуст и единствената кола, която Фин беше видял за последните десетина минути, беше голяма черна точка на няколко километра зад тях, и то успяваше да я зърне само на правите участъци. Иначе бяха сами върху лентата от гладък асфалт, която прорязваше девствената природа. Какво повече би могъл да иска от живота?

— Можеш да ми помогнеш — наруши накрая мълчанието Фин.

— Как?

— Като стигнем, слушай внимателно какво говорят хората. Също така как го казват. Ти добре преценяваш характерите, ще ми е интересно да чуя мнението ти.

— Сериозно ли говориш? И това е всичко? Никакво крадене на папки или проникване с взлом в офиси и кабинети?

— Това е всичко. Но е много важно.

Тя сви рамене.

— Добре, щом е само това.

— Само това.

Почти бяха стигнали, оставаха им още двайсет минути. Той се взираше в знаците по магистралата, търсеше изход. В огледалото за обратно виждане тъмното петно се появи отново, после изчезна, после пак се появи. „Вероятно е някой борсов спекулант, тръгнал да огледа хижата си преди началото на сезона“ — каза си Фин.

Големият черен мерцедес се движеше по магистралата, следвайки кабриолета Ем Джи. Двигателят ръмжеше сърдито заради ниската скорост. Беше свикнал да поддържа много по-високи обороти. Обаче не искаше да настига адвоката. Достатъчно беше да го държи под око. Дори и ако мерцедесът изостанеше за малко, и той временно изгубеше кабриолета от поглед. Важно беше да се разбере накъде се е запътил Скот Фин.