Дэвид Хосп - Зодия убиец

Олюлявайки се, стигна до кухнята и отвори горния шкаф, където държеше алкохола. Грабна едно шише „Столичная“, взе чаша и понечи да си налее. Но от бутилката не потече нищо, беше празна.

Остави бутилката в мивката и извади друга, без дори да види какво е. Отвори я, надигна я и наведе назад глава.

Нищо.

Хвърли бутилката в мивката, улучи първата и двете се счупиха. Отново отвори шкафа, достатъчно силно, че да чуе как дървото изпука. Вътре имаше още няколко бутилки и той започна да ги проверява една по една. След като всяка следваща се оказваше празна и безполезна, той я мяташе в мивката при останалите, докато парчетата стъкло не започнаха да се сипят по кухненския плот.

Накрая господ чу молитвите му. Предпоследната бутилка се оказа пълна. Беше „Йегермайстер“, който някой му беше подарил преди време. Мразеше вкуса му, беше като сироп за кашлица. Често се подиграваше с невръстните момичета и метросексуалните задници, които пиеха този боклук по баровете.

Сега обаче, като гледаше бутилката, не можеше да си представи, че нещо друго може да има по-приятен вкус.

Отвинти капачката, затвори очи и отпи четвърт от бутилката — четири големи глътки — без да се спира. Свали бутилката, доволно въздъхна и отвори очи.

Изведнъж осъзна, че не е сам. Някой стоеше до вратата в апартамента му и гледаше към него. Обзе го паника и посегна към пистолета си. Тъкмо хвана дръжката на оръжието, когато зрението му се проясни и той разпозна Джули Расин, изправена и вторачена в него. В очите й имаше ужас и отвращение.

— Мамка му, уплаши ме! — изкрещя той. — От колко време стоиш там?

— Чаках те отвън на паркинга — каза тя. — Звънях ти няколко пъти в участъка, писах ти на електронната поща, опитах се да те намеря по мобилния. Чаках и те видях да паркираш.

Лонг погледна към мивката. Навсякъде беше осеяно със счупени бутилки.

— От колко време? — отново попита той.

— Достатъчно дълго — отвърна тя.

Забеляза, че тя носеше бутилка вино и папка.

— Донесла си вино.

— Не знаех — отвърна Джули. Лонг почти очакваше тя да побегне, но не го направи. Стоеше неподвижно на мястото си. Трябваше да й признае самообладанието.

— И какво възнамеряваше да сториш? — попита той едновременно сърдито и отбранително. — Да ме напиеш и да се възползваш от мен? — Лонг се беше подпрял на кухненския плот и направи няколко крачки към нея. — Вече се погрижих за първата част.

— Мислех си, че искаш да поговориш с някого.

— И ти трябва вино, за да говориш?

— Очевидно не толкова, колкото на теб.

Той се усмихна саркастично.

— Е, да, виното не е лошо, но ако искаш истински разговор, йегермайстерът е незаменим. — Той вдигна бутилката за тост, после отпи от нея.

— Какво правиш? Какво, по дяволите, правиш? Въргаляш се като свиня. Това ли е най-доброто, на което си способен? Това ли ти остана?

Той се вгледа в нея. Беше ослепителна. Беше забравил колко е красива или може би никога досега не го беше забелязвал. Имаше гъста червена коса, стройно и атлетично тяло. Лонг се наслади на спомена за близостта с това тяло. Беше го приел като полагащо му се, като даденост. Когато имаха връзка, той беше звездата на отдела. Сега кариерата му беше провалена, а животът му се разпадаше на парчета.

Стовари се на дивана.

— Какво искаш, Джули? — попита я уморено. — Какво искаш от мен точно сега?

— Искам да знам какво се случи.

Той поклати глава.

— Не мога да ти кажа.

Тя влезе в стаята. На някои от рафтовете до прозореца бяха подредени снимки, осветени в момента от залязващото слънце. Джули взе една, на която бяха Лонг и някакъв по-стар от него мъж. Двамата бяха в униформи, широко усмихнати, присвили очи по един и същи начин.

— Съжалявам за баща ти — каза.

— Ами… — Той сви рамене.

— Сериозно говоря. Сигурно ти е било тежко. Особено предвид всичко останало, с което се сблъска.

— Така беше честно. — Видя въпрос в очите й. — Каза ми, че не съществувам и че съм мъртъв за него. Сега сме квит.

— Не говори така. Моля те.

Изведнъж Лонг се почувства толкова уморен, че не можеше да помръдне.

— Благодаря, че дойде да ме видиш. Оценявам го. Но както виждаш, сега не съм в най-подходящата си форма за задушевни разговори. Искам да остана сам.

Джули кимна.

— Добре, но аз не дойдох да те видя. Имам нова информация по случая на Конър. Казах си, че е важно и трябва веднага да ти я дам.

Тя остави папката на масичката за кафе пред Лонг. Той беше твърде изтощен да отвори папката и не беше сигурен дали ще може да се съсредоточи върху текста.