Дэвид Хосп - Зодия убиец

Тъмното матирано стъкло на мерцедеса отразяваше лъчите на слънцето, което беше застанало над върха на планините на запад. Машината продължи да се движи плавно по шосе №2, после зави на север по междущатска магистрала №91. Очите на Коул бяха почти толкова непроницаеми, колкото матираното стъкло на автомобила, скривайки успешно неговата решителност и твърдост.

Оставаха толкова много въпроси, а отговорите им бяха скрити в миналото. И въпреки това сега опасността беше по-голяма откогато и да било. Както и залогът. Изправен пред тази опасност, Коул нямаше и капка колебание. В края на краищата, предвид наближаващата голяма несигурност беше ясно само едно: вече нямаше връщане назад.

Фин едва ли не очакваше да бъде обзет от силни чувства, щом види родното си място. Беше се подготвил психически за разтърсващи емоции, за дълго отлаганата среща с родния дом.

Но нищо от това не се случи.

Мястото определено имаше готическо излъчване, а архитектурният стил сякаш загатваше, че тук се таи нещо свръхестествено. Но вътрешността на сградата беше успешно и ефикасно модернизирана, та най-вероятно призраците бяха избягали. Превърнало се беше в първокласно медицинско заведение.

Някога това място се наричаше Нюхемпширски девически дом. Сега името му беше Нюхемпширски център за здравни услуги. Католическите благотворителни дружества бяха продали болницата на една лекарска обществена организация през деветдесетте години на миналия век. Тук все още се предлагаха консултации по репродуктивно здраве, условия за раждане и за осиновяване на самотни жени, но необходимостта от дълги двумесечни болнични престои за бременните момичета беше отпаднала с напредъка в медицината. А абортите, които също се извършваха тук, вече се смятаха за амбулаторна дейност и изискваха сравнително малко място.

Три четвърти от болницата бяха отредени за рехабилитация на алкохолици и наркозависими. Имаше както програми за болнично, така и за извънболнично лечение. Основният контингент пациенти бяха деца от семейства от средната и висшата класа, които, лишени от истинските житейски предизвикателства, сами си бяха направили живота труден.

Автомобилната алея беше представителна за мястото. Изграденият бордюр отстрани и окосената трева вдъхваха усещане за ред и стабилност, които целяха да успокоят родителите, оставящи рожбите си в ръцете на тукашните специалисти. Огромни табели с ярки букви упътваха посетителите към различните отделения на болницата. Отвън сградата наподобяваше старинен замък, модернизиран с най-последните строителни технологии. От класическата стара сграда беше останал само силуетът.

Фин паркира на мястото за посетители на огромния паркинг.

— Готова ли си? — попита той Сали.

— За какво? — отговори тя на въпроса му с въпрос, докато отваряше вратата на колата. — Нали само ще им зададем няколко въпроса?

Вътре в сградата архитектурната автентичност беше отстъпила пред съвременния комфорт. В приемната бяха съчетани стерилността на модерна болница и уютът на дневна от осемдесетте години на миналия век. Бюрото в приемната беше от ламинат и идеално се вписваше в обстановката. По-голяма част от пода беше с гладки и чисти плочки в болничен цвят. Върху червения мокет светли кожени кресла във всички цветове на дъгата и с модерен дизайн внасяха някаква организирана пъстрота и суматоха.

Фин и Сали отидоха до бюрото на приемната.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита жената зад бюрото. Беше на трийсет и няколко години, с леко разрошена коса, спускаща се хаотично на кичури пред лицето й. Носеше голям пуловер и имаше две халки на носа.

— Надявам се — отвърна Фин. — Искаме да говорим с някого за осиновяване.

Жената веднага погледна към Сали със съчувствие и рече:

— Разбира се. Тук имаме чудесна група и всичките са много специални. — Понижи заговорнически тон и добави: — Също така могат да ви консултират и за другите възможности.

— Не — започна той, но реши да спести обяснението. Каза си, че ако жената изпитва съчувствие към тях, съпротивата ще е по-малка. — С кого мога да разговарям по този въпрос? — накрая попита.

— Не съм бременна — намеси се Сали.

На лицето на жената зад бюрото се изписа объркване.

— Не сте? — Очевидно в ума си тя изброи всички останали варианти и се спря на най-странния: — Не сте тук, за да осиновите някого, нали? — След което изгледа Фин сякаш беше педофил. Така само за миг той се превърна във враг.