Дэвид Хосп - Зодия убиец

Синът му го погледна унесено и му трябваше известно време, за да осъзнае цялата сериозност на ситуацията. Стана и се загърна с ризата.

— Татко, не знаех, че ще дойдеш. Стоя в апартамента и не излизам никъде. Правя, каквото ми каза.

„Поне не трепери“ — рече си Иймън. Запита се дали наркотиците му вдъхваха кураж.

— Веднага им кажи да си вървят.

Дорито и двете момичета вече бяха будни и уплашено гледаха ту към Иймън, ту към Кевин, без да знаят какво да правят. Алред все още беше коленичил на пода и събираше принадлежностите за друсане.

Кевин излезе иззад масичката за кафе и се приближи към баща си.

— Няма… няма нищо — избърбори той, вече не толкова смело. Дори не стигаше до брадичката на баща си и макар да имаше мускули, всичко беше фалш. Това не бяха твърди и чисти мускули, които се получаваха само с истинска работа, а кръгли и меки, резултат от прекарано във фитнеса свободно време. Всичко в него беше показност: колата, дрехите, татуировките — всичко. Всичко имаше за цел да накара хората да си затворят очите пред факта, че е само едно разглезено хлапе и не може да стъпи дори на малкия пръст на баща си. На Иймън за миг му призля само от вида на сина му.

— Кълна се — повтаряше Кевин — Правя всичко каквото ми каза.

Иймън изчака синът му да се приближи още малко до него, след което без никакво предупреждение стовари кроше в лицето му. Дори се изненада, че изпита невероятно удовлетворение от шокираната и изненадана физиономия на сина си. Кевин не падна, но се олюля и допря ръка до разкървавените устни.

Останалите в стаята останаха неподвижни и не смееха да проронят дума. Иймън пренебрегна присъствието им. Направи две крачки към Кевин и го сграбчи за ризата, след което го извъртя към себе си. След като момчето изгуби всякаква опора, беше лесно да се възползва от инерцията. Иймън го бутна със сила и го отпрати към стъклените рафтове на стената. Сякаш целият апартамент се разтресе, когато Кевин се строполи на пода. Жената на Иймън беше дала над хиляда долара за рафтовете, които сега бяха на сол, посипани на малки стъкълца върху тялото на сина им. За първи път Иймън си каза, че са си стрували парите. Но още не беше свършил.

Направи крачка, сграбчи сина си за ризата и го изправи на крака. Момчето беше цялото в кръв, но нямаше чак толкова опасни наранявания, че да сподавят гнева на Иймън.

Стиснал лицето на сина си, Иймън му изкрещя:

— Няма да повтарям отново! Кажи на тези хора да си вървят!

Кевин беше твърде замаян да каже каквото и да било, но вече нямаше значение. В стаята настъпи суматоха и паника. Двете момичета скочиха на крака и моментално излетяха навън. Дорито и Алред тутакси ги последваха, набързо грабнали част от дрехите си, зарязали в бързината обувки и якета. Никой не продума — нито на Иймън, нито на Кевин. За броени секунди апартаментът се опразни.

Иймън продължаваше да държи сина си, отпуснат безпомощно пред него. Изведнъж почувства умора и пусна момчето да легне на пода. Отиде в кухнята, извади бира от хладилника и отпи. Взе кърпата от кухненския плот и я намокри със студена вода от мивката. Извади лед от фризера, уви го в мократа кърпа и завърза краищата. Взе бирата и кърпата и се върна в хола.

Кевин, който продължаваше да лежи на пода, вдигна очи към него.

— Стани — нареди му Иймън.

Синът му не помръдна.

— Прави, каквото ти казвам, момче. — Той му хвърли кърпата с леда. — Не ме ядосвай отново.

Кевин с усилие се изправи на крака и отиде на дивана, допрял леда до устните си.

— Отсега нататък те искам трезв и с ясно съзнание — продължи бащата. — Хвана ли те отново с тия боклуци, няма да имам син. Разбра ли ме?

— Разбрах — промърмори Кевин.

— Добре. — Иймън седна на стола срещу масичката за кафе. — От полицията идваха да говорят с мен. Питаха ме за една жена, която работеше при мен. Тя беше убита.

Кевин се вторачи в баща си.

— Лошо ли е?

— Във всяко нещо има по нещо добро и нещо лошо — отвърна той. — Зависи откъде ще го погледнеш и какво искаш да видиш.

Момчето мълчеше и на Иймън му стана ясно, че не го е разбрал. Поне се беше научил да си държи устата затворена. Това май беше най-доброто, на което можеше да се надява за момента.

— Имам работа за теб — каза Иймън. — Дръж главата си чиста и внимавай какви ги вършиш. Също така може да успея да те отърва от затвора. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?

Кевин свали леда и го огледа. Кръвта беше обагрила в тъмночервено кърпата. Той вдигна поглед към баща си и кимна утвърдително.