Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Добре. — Иймън допи бирата. — Може пък да успеем да извъртим всичко в наша полза.

Лонг рязко отвори вратата на сградата в Чарлстън. Дръжката се удари силно в тухлената стена и стъклото за малко да се счупи. Не му пукаше и да се беше счупило. Счупената врата можеше да го накара да се почувства по-добре. Което за първи път от месеци насам не можеше да направи алкохолът. След срещата си с Макдугъл беше изпил половин бутилка водка, за да оправи настроението си и да се успокои. Но вместо да го успокои, водката съвсем го извади от равновесие.

Той реши, че опиянението няма да го спре да поиска конкретни отговори от адвоката на Макдугъл.

Чернокож млад мъж с бебе на ръце надникна от офиса.

— С какво мога да ви помогна? — попита сърдито.

— Кой си ти? — попита на свой ред детективът.

— Аз съм Реджи. А вие кой сте?

Лонг за момент си помисли да не би да е объркал сградата.

— Търся Фин.

— Не е тук — отвърна Реджи упорито. — Какво да му предам? Какво искате от него? — Той застана пред детектива с детето, с предизвикателен и едва ли не заплашителен вид.

Лонг му показа значката си.

— Не е твоя работа за какво го търся.

Значката, изглежда, изобщо не стресна мъжа.

— Лиса — провикна се той, — ела, ако обичаш. — Реджи не изпускаше от поглед Лонг, който не беше в настроение да отстъпва или да му се пречкат. Не знаеше какво щеше да направи с бебето, ако реши да претърси мъжа. Затова остана на мястото си, обзет от чувство на пиянска безпомощност.

Миг по-късно се появи някаква жена, която погледна към Лонг и към значката в ръката му.

— Слушам ви, полицай — каза тя с метална нотка в гласа си.

— Аз съм детектив — поправи я той. — Детектив Лонг.

Тя кимна.

— Детектив, аз към Лиса Кранц, секретарка на господин Фин. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Търся Фин — отвърна той и леко се олюля.

— Както Реджи ви каза, в момента отсъства — спокойно каза тя. — Да му предам ли съобщение, като се върне?

— Къде е той? — настоя Лонг.

— Не мога да ви кажа. — Отговорът беше много добре премерен.

— Ами Козловски? Той тук ли е?

В този момент Козловски излезе от кабинета си в дъното.

— Лонг — каза той, когато видя детектива. — Какво правиш тук? — Когато го видя отблизо, се навъси. — Добре ли си?

Лонг не поиска допълнителни обяснения от Козловски какво точно има предвид. Намръщи се и направи две крачки напред.

— Дойдох да разбера какво, по дяволите, се случва.

— За какво говориш?

— Трябваше да ви прибера двамата сутринта, когато ви заварих пред апартамента на убитата. Трябваше още тогава да проумея какво в действителност се случва. — Поклати глава. — Вие ме изиграхте! А сега на всичкото отгоре искате и да отговарям на въпросите ви!

— Дръпни се назад — предупреди го Козловски. — В думите ти няма никакъв смисъл. Кой да отговаря? На какви въпроси?

— Въпроси като този. — Лонг извади визитната картичка, която му беше дал Макдугъл, и я размаха пред носа на бившето ченге.

Козловски я взе и я погледна.

— Това е визитна картичка на Фин. И?

— Иймън Макдугъл ми я даде.

— Е, и? Той му е клиент. За какво си ходил при него?

— Защото е боклук. А също така е бил и шеф на Елизабет Конър. Както и един от хората, на които тя е звъняла в дните непосредствено преди убийството й. Ще ми кажеш ли как така ти и Фин не знаехте всичко това? Или ще ми кажеш, че това е едно голямо шибано недоразумение и случайно стечение на обстоятелствата?

Лицето на Козловски придоби каменно изражение.

— Успокой се.

— Та затова се питах — продължи Лонг — защо адвокатът на този боклук — синът на жертвата, който вече веднъж е демонстрирал открито омразата си към покойната в едно писмо — ще иска да отиде в апартамента на жената и да провежда собствено разследване? Възможно ли е защото иска да отклони полицейското разследване от себе си и от неговия клиент, онзи боклук Макдугъл?

Козловски поклати глава.

— Нещо не си разбрал правилно. — Изражението му обаче продължаваше да е каменно. Лонг не можеше да разбере дали крие нещо.

— Така ли? Дай ми поне една причина да ти повярвам. Кажи ми къде е Фин.

Козловски стисна зъби.

— Не е тук. Ще ти се обадим, като се върне.

— Само това ли? Само това ли имаш да ми кажеш?

— Като за начало трябва да се успокоиш.

— Какво, по дяволите, искаш от мен? — разпали се Лонг. Изведнъж се усети, че още държи значката пред себе си, и я прибра в джоба. Не беше дал на Козловски време да отговори на въпроса, но и не искаше да чува отговора. — Предай му, че ако още веднъж разбера, че се меси в този случай, ще го прибера за възпрепятстване на разследването. А теб, ако те видя, ще повдигна обвинения толкова бързо, че няма и да се усетиш. Ще направя всичко възможно да ти отнемат полицейската пенсия. Разбра ли ме?