Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Времената са се променили — отвърна тя със свиване на рамене. — Било е неизбежно, предполагам. Хората говорят за сексуалната революция през седемдесетте, но истинската сексуална революция е станала в периода между четирийсетте и петдесетте години. Просто никой не си е направил труда да го забележи. Жените са вкусили от свободата, когато мъжете са отишли на война, и те е трябвало да работят. Икономическата свобода води до всички останали форми на свобода, включително и до сексуалната.

— Какво общо има това с желанието ми да се сдобия с информация за майка си?

— Защото системата е била създадена така, че да не ви позволи достъп до никаква информация — отвърна госпожа Теско с въздишка. — След като все повече бебета са се раждали от самотни майки — млади майки — законите за осиновяване са били променени в насока да отговорят на проблема. Обществото не е било готово да приеме спокойно такъв голям брой самотни майки. Затова системата е създала условия за тези млади майки да се съгласят да оставят децата си за осиновяване. Тази система също така е трябвало да насърчи останалите хора да осиновяват тези деца. Един от начините да се постигнат едновременно и двете цели е при осиновяване да се прекъснат всички връзки между рождената майка и детето. По този начин новите родители са били освободени от притеснението, че рождената майка ще дойде някой ден и ще претендира за правата върху детето. А рождената майка е била спокойна, че детето й няма да я открие след време. Можела е да продължи с живота си, все едно че не е имало грешката, довела до бременността й. Затова законите за осиновяването са били създадени така, че максимално да затруднят достъпа до информация.

— Страхотно. Всеки е получил, каквото е искал. С изключение на самите деца.

— С изключение и на майките, до голяма степен — добави тихо госпожа Теско.

— Не разбирам. Нали казахте, че майките е трябвало да се отърват от грешките си. Точно това са искали.

Тя поклати глава.

— В повечето случаи се оказва, че не е вярно. Момичетата — и трябва да се има предвид, че тук говорим предимно за момичета — обикновено не са били информирани, че могат да запазят децата. Това е било изключено като вариант. Казвали са им, че единственият начин да имат що-годе нормален живот, е да дадат децата за осиновяване. Понякога са им казвали, че стореното от тях е изключително неморално и им се е втълпявало, че не са достойни и не са способни да се грижат за децата си.

— Само някакви си квалификации не биха спрели една майка да задържи бебето, ако наистина силно го иска.

Госпожа Теско отново го изгледа укорително.

— Разбирам гнева ви, господин Фин. Сигурна съм, че хората непрекъснато са ви повтаряли, че майка ви не ви е искала, че се е отказала от вас, защото е мислела, че животът й ще се нареди по-добре без вас. Тази история винаги присъства, от десетилетия я пробутват на осиновяваните и на осиновяващите ги семейства, както и на обществото като цяло. Няма проблем, защото родните майки така или иначе не си искат децата.

— През последния ден понаучих това-онова за майка ми. Изглежда, в моя случай е било истина.

— Може би. Съгласна съм, че в някои случаи е вярно. Но не в повечето от случаите. Повярвайте ми.

Сали, която до този момент мълча и наблюдава госпожа Теско, се намеси, както винаги ефектно:

— Вие сте дали детето си за осиновяване. — Думите излязоха от устата й ясно и точно, с равен тон, без никаква емоция. По същия начин би могла да коментира дрехите, с които беше облечена жената.

Госпожа Теско остана изненадана. Тя се обърна към Сали, сякаш чак сега забеляза присъствието й в стаята.

— Не — тихо отвърна възрастната жена.

— Затова сега работите тук, нали? — попита Сали.

Госпожа Теско отново погледна към Фин.

— Само се опитвам да ви обясня какъв е законът. Това няма нищо общо с… — Тя си пое дълбоко дъх. — Мога да ви дам само толкова информация, дори и цялата информация да се намираше тук, което не е така.

Фин погледна първо Сали, после жената.

— Тя позна, нали? Вие сте дали детето си за осиновяване.

— Има ли значение?

— Може да има, може и да няма. Но искам да знам.

Жената отвърна поглед и стисна юмруци. Накрая кимна.

— Да, вярно е. Дадох за осиновяване дъщеричката си, когато бях млада. — Госпожа Теско стисна устни, затвори папката пред себе си и добави: — А сега ме извинете, имам работа. Ще заведа вашата заявка и ще гледам да се свържа с вас до две седмици.