Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Дошъл съм във връзка с убийството на Елизабет Конър — отвърна Лонг.

Мазната усмивка не слизаше от лицето на Макдугъл.

— Звучи ми като доста сериозна причина — рече той. — Може би е добре да дойдете в кабинета ми и да поговорим.

Фин се наведе към стария човек.

— Ще имате ли нещо против да поприказваме?

— Не ви познавам — отвърна старецът, без изобщо да го погледне.

— Да, не ме познавате. Но сте познавали нея. — Извади фотографията на Елизабет Конър от моргата и я постави на бара пред мъжа.

— О, по дяволите! — Старецът вдигна длан към устата си и машинално погледна към празните чаши пред него. — Франк — повика той бармана, — още едно.

Барманът вдигна вежди изненадано, но наля още една чаша.

— Вие я познавахте — повтори Фин. Отблизо мъжът изглеждаше по-млад. Вероятно беше на седемдесет и няколко години.

— Ви го казвате. — Мъжът погледна фотографията. — Франк, готов ли си? — извика.

Барманът се приближи и постави чашата пред стареца с думите:

— Дължиш ми четири долара, Джак.

Старецът погледна измъчено, но Козловски го изпревари и хвърли петачка, преди да са прозвучали нецензурни думи. Старецът се обърна към него и го погледна.

— Безкрайно съм признателен — каза. После взе чашата, спря се и леко я наклони към снимката, сякаш вдигна наздравица с убитата.

— Това не е въпрос — продължи Фин. — Искам да го чуя от устата ви.

Мъжът наведе глава и въздъхна.

— Добре де, познавах я. Не съм го сторил аз, ако намеквате за това. Дори не знаех, че е била… Не знаех, докато не ми показахте снимката.

— Как се казвате?

Мъжът направи физиономия и като че щеше да откаже да отговори на въпроса, но един бърз поглед към Козловски го накара да промени намерението си:

— Хауланд. Джак Хауланд.

— От колко време я познавахте? Колко време имахте връзка с нея?

— Кои сте вие и защо се интересувате?

— Аз съм й син.

Старецът се обърна към него и за първи път го погледна отблизо.

— Връзката ми с нея не беше толкова дълга, че да съм ти баща — отвърна и отпи от чашата с бира.

— Представи си какво облекчение е за мен. От колко време я познаваше? — продължи Фин.

Мъжът сви рамене.

— Със сигурност от дълго време. По-голямата част от живота ми.

— Каква беше тя?

— Тя беше като буре с барут. Поне като по-млада, по времето, когато се запознахме. Както казах, това беше много отдавна. По онова време в мен имаше живот. Няма да повярваш, като ме гледаш в момента. Имах жени, имах жени. Имах всичко, което си поисках.

— Какво стана?

— Сделки с имоти. Направих няколко несполучливи дори преди ситуацията наистина да се сговни. Пасивите ми надвишиха наличните ми капитали и когато пазарът се срина, повлече и мен. Излязох с достатъчно пари да преживявам, ако наричаш това живот.

— Как се запозна с майка ми?

— И двамата израснахме в Дорчестър. Две деца от един квартал. Но аз бях по-голям и първи поех инициативата. Тя пък търсеше начин да отиде някъде другаде.

— Къде по-точно?

— Където и да е, но да не е тук. — Той огледа бара и леко потрепери.

— Барманът каза, че си продължил да я черпиш — продължи Фин.

— Барманите е по-добре да си затварят устата — рече на висок глас Хауланд. Барманът изгледа ядосано Фин, който обаче се направи, че не го забеляза. Хауланд сведе глава. — Да, продължавах да плащам пиенето й. Не че ми беше от някаква полза. Дори и на тази възраст, дори с нашия романс в миналото, тя не допускаше човек без пари до себе си. Такава си беше през целия живот, дори още като тийнейджърка. Щом видеше, че имаш пари и че тя може да се възползва, беше готова да отиде навсякъде с теб и да прави каквото й кажеш. Но без пари… — Той вдигна юмрук и разтвори красноречиво дланта си, за да наблегне, че е празна. — Нищо. Нямам нито дори за любимото й шотландско уиски.

— Поне е поддържала висок стандарт — измърмори адвокатът.

— О, тя държеше на стандарта. — Хауланд отново го изгледа оценяващо. — Като те гледам, може стандартът й да е бил по-нисък от твоя, но тя определено имаше стандарт. Винаги търсеше големите клечки, винаги си мислеше, че ако има малко повече пари, ще оправи живота си. Истината е, че не парите бяха нейният голям недостатък.

— А кое?

— И аз все това се питам. — Хауланд отпи отново от бирата. — Веднъж ми разказа за теб.

Фин вдигна изненадано вежди.

— Не е каквото си мислиш. Веднъж пихме заедно, отдавна беше. Отрязахме се, както обичахме да го правим. Спомням си, че се смеехме, толкова силно се смеехме, че чак заплакахме. Помислих си, че е от алкохола, и то наистина си беше така, но само отчасти. Но имаше и нещо друго. Тя ми каза, че е имала син. Каза, че бебето е умряло веднага щом се е родило. Предполагам, че не ми каза цялата истина.