Дэвид Хосп - Зодия убиец

Козловски сви рамене:

Някои хора живеят така. Работа, телевизия, вечеря пред телевизора, нищо друго. Така живях и аз, преди да срещна Лиса.

— Тогава защо са я убили?

Бившето ченге отново сви рамене:

— Може да се е озовала на неподходящото място в неподходящото време. На наркоманите им е все тая кого крадат.

— Може би.

— Ако останем по-дълго, ще се появят ченгетата и ще трябва да им даваме обяснения какво правим тук.

Фин кимна и двамата излязоха, затваряйки отново вратата след себе си. Когато завиха към стълбите, вратата на апартамент 2В се отвори и отвътре надникна някой.

— Кво праите тук? — попита човекът.

— Аз съм синът на Елизабет Конър — отвърна Фин. — Просто наминах насам.

Мъжът се намръщи и каза:

— Аз се обадих на ченгетата.

Фин погледна Козловски, който му кимна утвърдително.

— На детектив Лонг ли? — попита адвокатът. — Той дойде снощи в дома ми и ми съобщи за убийството на майка ми.

Вратата се отвори по-широко и оттам се показа възрастен чернокож мъж, спретнато облечен и сресан.

— Познавате детектив Лонг?

Фин кимна.

— Както казах, аз съм синът на Елизабет Конър.

Старецът се изненада.

— Не знаех, че е имала син. — Той се вгледа по-внимателно. — А, сега виждам. Вероятно сте наследили и част от чертите на баща си.

— Няма как да знам. Бях осиновен.

Старецът нищо не каза.

— Каква беше тя? — попита Фин.

— Майка ви ли?

— Вие й бяхте съсед, трябва да сте я познавали.

Мъжът се облегна на рамката на вратата.

— Беше нещастна. Меко казано. Хората не бяха много добри с нея.

— Разкажете ми по-подробно.

Човекът го погледна смутено.

— Тя не беше добър човек — изрече и наведе глава. — Искате да чуете истината ли? Добре тогава, ще ви я кажа.

— Искам да знам.

— Тя се нанесе тук преди около пет години. Когато за първи път я срещнах, си помислих, че е расистка. Беше направо зла. Отнасяше се с мен като с последната отрепка. Едва след време разбрах, че не било, защото съм чернокож, а защото съм човек. Тя беше лоша, жестока. Това е достатъчно. В края на краищата тя е мъртва, а за мъртвите или само добро, или нищо.

Фин кимна.

— Оценявам го.

— Съжалявам за майка ви — продължи мъжът.

— Аз изобщо не я познавах.

— И все пак тя ви беше майка. Това вече означава нещо. — Старецът понечи да си влезе в апартамента, но се спря и отново се обърна към него: — Не ви излъгах, наистина извиках ченгетата. Ще пристигнат всеки момент, по-добре си вървете.

— Няма проблем, аз наистина съм синът й.

Чернокожият сви рамене, с което искаше да каже, че не е негова работа.

— Ако наистина е така, постарайте се да намерите мястото си в живота. Не повтаряйте нейните грешки.

Лонг тъкмо паркираше пред кооперацията, когато от входа излязоха Фин и Козловски.

— Господин Фин, какво правите тук? — попита детективът.

Адвокатът и Козловски слязоха по стълбите.

— Детектив Лонг, познавате ли Том Козловски, бивш детектив в участък А?

— Помня го — отговори Лонг. — Козловски му протегна ръка, но детективът продължи да гледа към Фин. — Настоявам да знам защо, по дяволите, сте тук. Води се разследване на убийство, а вие нарушихте забраната за влизане.

— Вратата не беше оградена — отвърна Фин. — Лентата беше на пода. Решихме, че разследването е приключило.

— Глупости. Вратата беше оградена с лента и беше заключена.

— Единственото, което направих, беше да завъртя дръжката — намеси се Козловски. — Може би ключалката е стара. Нямаше нито катинар, нито вериги. Помислихме, че няма да е кой знае какво да погледнем вътре. В края на краищата господин Фин се явява неин роднина по най-близка кръвна линия.

Лонг най-после насочи погледа си към бившето ченге:

— Решихте, че няма да е проблем, така ли? След двайсет и пет години служба в полицията ти не видя никакъв проблем в несанкционираното проникване на сцената на местопрестъплението? Не видя никакъв проблем в намесата и попречването на полицейското разследване?

— Май разследване нямаше, за да му попреча — отвърна Козловски с предизвикателен тон.

Лонг направи крачка към него.

— Ти вече нямаш значка. Мога да ви прибера и двамата за съпротива срещу действията на служител на реда.

— Това обвинение няма да издържи — обади се Фин.

— Може би, но ще ви създаде сериозни проблеми и ще ви държи далеч от очите ми за известно време.

Тримата се гледаха в продължение на няколко секунди. Накрая Фин каза:

— Не сме пипали нищо. Само искахме да видим мястото. Та тя ми беше майка.