Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Гадна работа.

— Да, гадна. Продължихме да търсим този човек, но така и не открихме нищо. Ако изобщо е съществувал, потъна вдън земя. Кръстихме го Призрака. За известен период всеки път, когато се натъквахме на неразкриваемо убийство, го приписвахме на Призрака.

— Доста мелодраматично.

— Така е. Той е повече мит, отколкото действителен заподозрян. Като кайзер Созе или Снежния човек. Пазим си фоторобота единствено за спомен.

— Е, казах ти, че навярно няма да излезе нищо. Само плод на въображението ми. — Вратът на Лонг го заболя да гледа нагоре и затова отново се наведе към бюрото. Изчака Таунсенд да си тръгне, но това не се случи. — Нещо друго ли има, капитане?

— Да. — Той избягваше да погледне Лонг в очите. — Ела в кабинета ми.

Лонг огледа бумагите, разпилени по бюрото му. В чекмеджето му имаше малко шише и той силно се изкуши да го извади и да отпие. Усети как ръката му го тегли натам, но размисли. Нямаше смисъл да влошава положението си. Поне не още.

— Да, разбира се, капитане. — Беше очаквал тази среща рано или късно да се състои.

Том Козловски слушаше разказа на Фин за срещата му с Лонг. Когато адвокатът свърши, той се облегна назад и се замисли за миг.

— Каза ли ти, че си заподозрян? — попита.

Фин поклати глава.

— Не, но беше много изтънчен, когато ми намекна, че съм единственият човек, с когото полицията свързва жертвата. Изглежда, жената не е имала много хора в живота си. А и писмото, което написах…

— Да разбирам, че не е добре?

— То обяснява идването му. Не бях в най-любящия си период, когато го писах.

— Включи ли някакви ясни заплахи в него? — Козловски обмисляше ситуацията като ченге. — Написа ли нещо, от което да може да се заключи, че ако я намериш, ще й навредиш?

— Не пряко. Писах й да върви по дяволите и дано й се случат ужасни неща, но нямаше никакви преки заплахи.

— Това поне е добре. — Козловски протегна краката си и впери поглед в пръстите си. — В крайна сметка, ти нямаш нищо общо със смъртта й. Та дори не си я познавал, няма защо да се тревожиш.

— Да, навярно си прав.

— Но няма да оставиш така нещата, нали?

— Не, няма.

— Не съм и предполагал обратното.

— А ти как би постъпил на мое място?

Козловски поклати глава.

— Това няма значение. Тя беше твоя майка, а не моя.

— Въпреки това искам съвета ти.

— Глупости, не ти трябва съвета ми, а помощта ми. Никога не се вслушваш в съветите ми.

— Напротив, винаги те изслушвам, но просто в повечето случаи не съм съгласен с теб.

— Никога не си съгласен с мен. — Козловски отпусна главата си между коленете. — Господ ми е свидетел, грижите за твоята сигурност се превръщат във все по-трудно и дълготрайно занимание.

— Да, но и заплащането е добро. — Фин се приближи до него. Ще ми помогнеш, нали?

— Имам ли избор?

Лонг седеше в кабинета на Таунсенд. Капитанът се чувстваше неловко. Хората в отдела напоследък го подминаваха и го избягваха. Той се запита дали това щеше да се промени.

Капитанът се намести в стола си — голям черен кожен гигант, който сякаш го беше погълнал и го правеше да изглежда още по-дребен на тъмния фон.

— Та така — започна Таунсенд, но се спря, не знаеше в каква посока да поведе разговора. — Все още ти търсим партньор. Може да отнеме известно време.

— Не е учудващо.

— Не е. — Таунсенд се покашля и отново се намести в огромното кресло. Искам да съм ясен с теб, Лонг. Ти беше един от най-добрите детективи в отдела. Служебната ти характеристика говори сама за себе си. Преди три месеца бих се спрял на теб да ме наследиш на този пост.

— Но вече не — отвърна Лонг и се усмихна иронично.

Таунсенд се намръщи.

— Не, вече не. Разследването на убийството на Кълен не установи никакви служебни нарушения или злоупотреби. Това не означава, че не беше хванат в такива. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да. Казвате, че според хорското мнение аз съм корумпирано ченге. Дотук с презумпцията за невинност.

— Не се прави на света вода ненапита. Ти си полицай и знаеш как е. Ако съдът оневини престъпник, за теб той автоматично ли става невинен?

— Не.

— Разбира се, че не. Като всички нас ти си казваш, че се е отървал, защото някой се е поддал на тъмната страна. — Таунсенд се облегна в стола и се почеса между краката. — Сигурен ли си, че още искаш да си на тази работа?

— Това е единствената работа, която знам как да върша. Единственото, в което съм добър.

— А какво мислиш за Вътрешния отдел. На тях винаги им трябват добри професионалисти. Мога да кажа някоя и друга добра дума за теб.