Дэвид Хосп - Зодия убиец

Ровенето в живота на жената депресира Лонг. Историята му беше позната до болка. Малцина щяха да скърбят за кончината на Елизабет Конър. Най-потресаващото за детектива беше, че такива бяха съдбите и животът на преобладаващото мнозинство от хората. Когато дойде краят, на никого не му пука за теб. Човек се ражда сам и умира сам. Поне така той видя нещата през призмата на жалкото съществуване на Елизабет Конър. Единственото, което беше останало след нея, беше объркана диря от бумаги.

Той хвърли поглед към пожълтелия скициран портрет-фоторобот в ъгъла на бюрото му. Сутринта го беше свалил от дъската за важни съобщения на първия етаж. Портретът стоя там години и той го беше подминавал всеки ден, без да му обърне сериозно внимание. И все пък екипираната рисунка трябва да беше оставила отпечатък в съзнанието му. Портретът беше на мъж на средна възраст, с прошарена коса, сресана назад, с белег на челото във формата на малко v. Очите му бяха светли, но изражението му беше студено. Вероятно беше само случайно съвпадение, но мъжът на рисунката изглеждаше досущ като мъжа, който беше забелязал сред тълпата, събрала се пред блока на Елизабет Конър.

— Това е случаят от Масачузетс Авеню — обади се някой зад него.

Лонг вдигна очи. Беше капитан Таунсенд, който се надвеси над рамото му. Капитанът беше нисък и трябваше да проточи врат, за да види какво има на бюрото. Като че не беше много заинтригуван от видяното.

— Да — потвърди Лонг. — Няма голям шанс, нали?

— Някаква причина да копаем в тази насока?

Детективът поклати глава.

— Не, предполагам. Пристигна докладът на криминалистите. Никакви отпечатъци, дори и от убитата. Жертвата е имала дете. Дала го за осиновяване. Сега той е адвокат в Чарлстън. Снощи ходих да го проверя, но не мисля, че има нещо общо с това. Каза, че изобщо не знаел коя е майка му и съм склонен да му вярвам. Написал гневно писмо през осемдесетте години, но няма признаци да му е отговорила. Не мога да намеря нищо друго, което да свързва двамата, освен раждането му.

— Нищо друго?

— Нищо. Има един бар наблизо, в който тя е работила. Ходила често там. Не била от онези, дето обичат да пийнат по едно-две, преди да се приберат у дома. По-скоро тежък случай. Приказват, че имала сериозна репутация като по-млада, но това било много отдавна.

— Това обяснява защо е постъпила така с детето.

— Така е — съгласи се Лонг. — Прегледах досието й, но не открих нищо, което да я уличава като тежък престъпник. Няма да се учудя и на младини да е била аматьорка. Остава ми да проверя няколко телефонни номера, на които е звъняла, но не очаквам да се натъкна на нещо сериозно. По всяка вероятност е обикновен обир и апартаментът й е бил избран от крадците случайно.

— А това за какво ти е? — Таунсенд кимна към скицирания портрет-фоторобот.

— Просто така. Когато бях пред блока на Конър оня ден, видях един мъж в тълпата, който много приличаше на този. Същата коса, същите очи, същия белег. Свалих я от дъската тази сутрин, за да я разгледам по-добре.

Капитанът взе фоторобота и се изсмя:

— Този не е истински. Призрак е.

— Призрак?

— Така го кръстихме навремето. Този фоторобот беше направен през деветдесетте по описание на свидетел на четири убийства. Тогава ти още не работеше в полицията. Грозна работа. Случи се след разпадането на бандата на Уинтър Хил и гангстерите искаха да запълнят вакуума. Имаше една група, командвана от Ню Йорк, която се опита да се настани в града. Някои от най-известните местни играчи решиха да пратят ясно послание на натрапниците. Взеха на мушка четирима от нюйоркския контингент. Едни от най-кървавите и ужасни убийства, които Бостън познава. След тази случка нюйоркчаните се оттеглиха.

— И зад всичко стои този човек?

— Така и не стана ясно. Един доносник, Джоуи Шилоу, твърдеше, че е видял как онзи е очистил четиримата. Той ни даде описанието. Каза, че бил някакъв наемен убиец на свободна практика, нает от бандата на Уайти Бългър. Ако се вярва на думите на Джоуи, бил най-хладнокръвният убиец, който някога се е раждал. От онези, с които никой не иска да се ебава. Момчето работеше почасово като чистач и невъоръжена охрана. Ние сериозно се заехме тогава да открием престъпника, но без резултат.

— Мислиш, че доносникът е искал да отклони следата от истинските убийци ли?

— Така решихме, но едва ли ще разберем някога истината. Няколко седмици по-късно открихме Джоуи в куфар. Беше нарязан на десет парчета. Очите и езикът му липсваха. Съдебният лекар беше убеден, че са му ги отрязали, докато е бил жив.