Дэвид Хосп - Зодия убиец

— Да — измънка младежът.

— Хубаво. Лиса ще се свърже с окръжната прокуратура, за да видим какво може да се направи. Качвай се на беемвето си и карай право към къщи. Така най-лесно ще се опазиш от допълнителни проблеми и неприятности.

Макдугъл стана и тръгна към вратата.

— Кевин? — каза Фин.

Младежът се обърна.

— Да?

— Говоря сериозно. Не ме интересува колко работа ми дава баща ти. Няма да изтъргувам репутацията си заради теб, каквото и да ми струва това.

Макдугъл се вторачи в него. След миг на устните му плъзна усмивка:

— Ти май наистина нямаш идея кой е баща ми, а?

— Знам много добре кой е. Но ако ме прецакаш, ще те изритам по задника толкова бързо, че няма да разбереш кога си се озовал зад решетките. Остави телефонния си номер на Лиса, за да те държим в течение.

— Шегуваш се — каза Фин.

— Не, не се шегувам — отвърна Козловски. — Така се говори в отдела.

— Лонг е убил партньора си? Мили Боже!

— Това е меко казано. С една дума, Лонг вече не е любимецът на бостънската полиция.

Пътуваха към апартамента на Елизабет Конър. Фин караше своя кабриолет Ем Джи с вдигнат гюрук. Партньорът му, който беше с огромно телосложение и мразеше малката кола, стискаше таблото пред себе си, сякаш това щеше да го опази в случай на катастрофа.

— Как е станало? — попита адвокатът.

Приятелят му поклати глава.

— Всички млъкват, щом се опитам да измъкна подробности.

— И не успя да научиш нищо? Нали си бивше ченге, за Бога!

— Да, бивше ченге съм. — Докато Фин завиваше от Масачузетс Авеню по булевард „Мелнея Кас“, той забеляза как Козловски стисна още по-силно таблото. — Понякога е нужно да се фокусираш на думата „бивше“.

— Тогава за какво си ми?

— Очевидно в случая не ти трябвам — отвърна Козловски. — Ако искаш да ме уволниш, направи го още сега.

— Не мога. Ако те освободя, ще се лиша от Лиса. Не мога да рискувам.

— Тогава млъкни.

Фин спря на паркинга срещу кооперацията и изключи двигателя, след което издърпа ръчната спирачка. Силният звук като че стресна Козловски и Фин се уплаши, че партньорът му ще пробие таблото с пръстите си.

— Пристигнахме — каза. — Можеш да се пуснеш.

— Да му се не види, изкарваш достатъчно пари, за да си купиш прилична кола — изръмжа Козловски.

— Ще си купя прилична кола, когато ти си купиш приличен костюм.

На дръжката на вратата на апартамента висеше полицейска лента, но забраната за влизане във входа беше вдигната. На стълбищната площадка беше тъмно и Фин имаше чувството, че сънува кошмар.

— Какво мислиш? — попита той Козловски.

Партньорът му само сви рамене.

— Мисля, че работата е мътна и кървава. — Той си сложи кожени ръкавици. — Чакай да проверя нещо. — Опита дръжката, но тя не помръдна. Стисна я и завъртя по-силно. Чу се изпукване и дръжката се завъртя със скърцане. — Не е заключено. Всичко трябва да е в ред. — Той побутна вратата и тя се отвори.

Фин изчака отвън на площадката, но нищо не се случи. Козловски отстъпи назад и с жест го подкани да влезе първи. Адвокатът се поколеба.

— Ако наистина искаш да разплетеш случая, трябва да започнем оттук — каза бившето ченге.

Фин кимна и пристъпи вътре. Освен бъркотията друго в апартамента не му направи впечатление. По повечето повърхности имаше размазана сива прах за снемане на пръстови отпечатъци и тъмно петно на пода там, където беше изтекла кръвта на Елизабет Конър. Освен тези неща жилището изглеждаше като хилядите подобни на него в Бостън. Беше едностайно с достатъчно място за един човек. Старият телевизор като че беше единственото бягство от монотонния и еднообразен живот. Един стол и евтина маса бяха придърпани близо до екрана. Обитателката на жилището навярно повечето пъти се беше хранила сама на тази маса. Всичко тук депресираше Фин.

Той обиколи наоколо, търсейки нещо — или по-скоро каквото и да е — което да му подскаже поне малко за живота на жената, която му беше дала живот. Уви, не намери нищо. Никакви снимки, никакви спомени. Козловски също обиколи апартамента, надничайки в шкафовете и чекмеджетата. След няколко минути той се обърна към Фин с думите:

— Трябва да вървим.

— Все нещо трябва да има.

— И да има, не го виждам. Ченгетата сигурно са претърсили апартамента поне с десетина души. Всичко, което е било с някакво значение, е заминало.

Фин отново огледа апартамента.

— Няма нищо, което да насочва към нейната личност. Нищо. Как е възможно?