Дэвид Хосп - Зодия убиец

Фин пребледня и леко се олюля, след което се подпря на вратата.

— Къде го намерихте? — попита шепнешком.

— Бях в апартамента на майка ви. На около метър и половина от тялото й. Била е убита миналата седмица. — Адвокатът не каза нищо. — Струва ми се, че треперите, господин Фин. Убеден ли сте, че не искате да го обсъдим горе?

За миг Фин остана глух за въпроса, както и за ромона на дъждовните капки. Не чу нищо от това, което детективът каза, след като обяви причината за визитата си. За миг остана сам със себе си, обзет от емоциите и чувствата, които смяташе, че е загърбил още преди години.

Съумя да се вземе в ръце, но след като положи значителни усилия. Трябваше да се овладее. Адвокатът в него осъзнаваше, че трябва да изпусне парата и да се концентрира, за да може да се справи с детектива, който стоеше на вратата му.

— Може би ще е по-добре да го обсъдим горе — най-накрая отговори той.

Лонг кимна и на Фин му се стори, че леко се усмихна.

— Да, това имах предвид и аз — каза детективът.

Фин го поведе нагоре до третия етаж, към апартамента си. Докато се изкачваха, той на два пъти се обърна назад, за да огледа и да прецени що за човек е детективът. Изглеждаше по-млад от него, макар че бръчките около очите му свидетелстваха за богат житейски опит, нехарактерен за възрастта му. Беше с девет-десет сантиметра по-нисък, може би малко под метър и осемдесет, нито много слаб, нито много дебел. Светлокестенявата му коса беше разрошена. Очите му бяха силно зачервени, дори кръвясали, но като че не им убягваше нищо. Подобно на видеокамера приемаха и запечатваха всеки образ и всеки детайл, с готовност да го произведат по-късно, за да се направи анализ.

Фин отвори вратата на апартамента. Шокът му постепенно попремина и в замяна на това в съзнанието му едновременно се появиха хиляди въпроси.

— Заповядайте — каза той на Лонг.

Детективът пристъпи навътре и го последва. Фин забеляза как главата му се върти наляво-надясно. Камерата продължаваше да записва.

— Сам ли живеете? — попита Лонг.

— Не — отвърна Фин. — Минаха през антрето и влязоха в хола. Сали седеше на дивана и четеше. Щом ги видя, тя вдигна очи към тях. — Това е Сали — представи я адвокатът. — Тя също живее тук. Сали, това е детектив Лонг.

Лонг се приближи към нея и протегна ръка. От ръкава на шлифера му по килима покапаха капки.

— Приятно ми е да се запознаем, Сали — каза.

Тя погледна първо към него, после към Фин.

— Всичко е наред — успокои я той.

Тя отново погледна ръката на Лонг и бавно я стисна за поздрав.

— Здравейте.

Лонг стисна ръката й, без да откъсва очи от лицето й.

— С детектив Лонг трябва да поговорим нещо поверително — добави Фин. — Можеш ли да ни оставиш за няколко минути? Иди да почетеш в стаята си.

Сали стана и излезе.

— Приятно ми е да се запознаем — провикна се Лонг след нея, но тя не отговори.

— Мило хлапе — каза детективът на Фин, след като тя излезе. — Поразрових се малко, преди да дойда. Но не знаех, че имате дъщеря.

— Нямам.

Лонг повдигна въпросително вежда.

— Племенница? — В тона му имаше някакъв намек.

— Тя е дъщеря на един клиент, който умря. Сега аз се грижа за нея.

— Трудна раздяла.

И отново в тона на детектива имаше нещо, което не се хареса на Фин.

— Какво имате предвид?

— Ами да преживееш смъртта на родителите си. Сигурно й е било трудно. Трудно и тежко е да си без родители.

— Баща й е мъртъв, но майка й е жива. Но тя има проблеми — поясни Фин. — Вие дойдохте да говорим за Сали ли? Искам да кажа, тя свързана ли е с майка ми?

— Не. — Лонг сви рамене. — Просто се опитвам да водя разговор. Не знаех за нея и ми стана любопитно, това е.

Фин вирна глава.

— Ах, значи ви стана любопитно?

— Не. — Ясно беше, че Лонг продължава да го изучава и да опитва да го разгадае. — Знаехте ли, че майка ви е мъртва? — попита.

— Дори не знаех, че е била жива — отвърна Фин. — Коя беше тя?

Детективът отново вдигна писмото.

— Тя изобщо ли не ви отговори? И не разбрахте коя е? — Детективът отиде до прозореца и погледна надолу към хълма и брега.

— Не. Тя изобщо не ми отговори и аз не разбрах коя е била. — Неволно повиши тон и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Така и не разбрах кои са били родителите ми. А вие идвате и ми казвате, че майка ми е била убита. Извинете ме, ако съм малко нетърпелив. Коя беше тя?

Минаха няколко секунди, преди Лонг да отговори. Той се обърна и каза:

— Съжалявам. — Заради начина, по който го изрече, на Фин му се прииска да го удари с коляно в слабините, но успя да се сдържи. — Името й е Елизабет Конър — рече накрая. — Живяла е в Роксбъри, малко след Метрополитън Хоспитал. Да сте наминавали наскоро там?