Майк Лосон - Рискове на играта

— Подозираш, че Феърчайлд й плаща за нещо?

— Няма как да разбера. Всъщност чекът е издаден от фондация „Синклер Еванс“.

— Кой е Синклер Еванс?

— Покойният баща на съпругата на Феърчайлд. Бил е строителен предприемач и не е уважавал особено природозащитниците. Съдил е „Сиера Клъб“ два пъти за една година. Още по-любопитното е, че някаква група в Сан Хавиер в Аризона веднъж принудила Синклер да промени частично проекта на някакъв хотел, който иначе щял да унищожи два кактуса сагуаро. В случай че не знаеш, този вид кактуси растат с около два сантиметра годишно, така че, като видиш голям сагуаро в някой уестърн, да знаеш, че е на няколкостотин години и хората биха се разстроили, ако някой го унищожи.

— Очарователно, Нийл, но какво общо има това с Боб Феърчайлд?

— Не знам. Фондация „Еванс“ дарява огромни суми на обичайните места: Червения кръст, „Юнайтед Уей“, болници, изследователски центрове за различни болести, обаче Дружеството за опазване на кактусите сагуаро са най-обикновени природозащитници. Затова ми се стори странно, че тази жена получава чек от организация, финансирана от човек, който с радост би накълцал всеки кактус, който му се изпречи пред очите.

Махоуни беше изтощен. През последните трийсет и шест часа трябваше да пътува до Пакистан и обратно, срещна се с американския посланик и началника на службата на ЦРУ в Исламабад, за да получи информация за последните събития, след това вечеря с пакистанския министър-председател и с неколцина членове на кабинета. На вечерята поднесоха само вода и плодов сок. След вечеря двамата с премиера се оттеглиха в дома му, където пушиха пури и изпиха бутилката „Мейкърс Марк“, която Махоуни бе донесъл. Министър-председателят беше благочестив мюсюлманин, но само пред хората. След като връзките между Съединените щати и Пакистан бяха временно възстановени, Махоуни се върна обратно във Вашингтон и когато Демарко звънна на вратата му, той лично му отвори.

Демарко се учуди, че Махоуни иска да се срещнат в апартамента му, понеже знаеше, че Мери Пат ще бъде там. Нямаше представа доколко Махоуни е запознал съпругата си с проблемите на Моли, но беше напълно сигурен, че не й е казал какво възнамерява да прави с Ал Кастиля.

Мери Пат почти винаги беше в добро настроение и дори нещо повече, според Демарко тя винаги беше ведра, доволна от мястото си в света и уверена, че ще се справи, каквото и да й поднесе съдбата. А след като бе живяла с Махоуни повече от четирийсет години, съдбата й беше поднасяла не малко неприятни изненади. Тази вечер обаче Мери Пат изобщо не изглеждаше ведра. Седеше и въртеше хартиена кърпичка между пръстите си — личеше, че е плакала. Обикновено Мери Пат не плачеше.

— Можеш да говориш пред Мери Пат, Джо — поде Махоуни. — Разказал съм й всичко. — Той стоеше зад съпругата си, когато изрече тези думи, и си наливаше водка в портокаловия сок. После погледна Демарко и неистово заклати глава. — Казах й за проблемите на Моли с хазарта, за това, че е дължала на Тед Алън сто хиляди долара, преди онзи негодник Феърчайлд да откупи дълга й. Знае как Феърчайлд ми извива ръцете.

Всъщност Махоуни съобщаваше на Демарко, че Мери Пат е в неведение относно факта, че Моли е продала вътрешна информация и дължи на мафията допълнителни петстотин хиляди долара.

Вече наясно какво може да говори в присъствието на Мери Пат, Демарко докладва какво е научил от Нийл — главно, че дъщеря му е направила аборт. Когато той приключи, Махоуни каза:

— Добре. Ето какво искам да направиш…

— Не! — намеси се Мери Пат. — Няма да използваш тази информация, Джон. Чуваш ли ме? Момичето вече е омъжено, тя е майка и аз няма да ти позволя да я окаляш.

— Не съм казал, че ще съобщя на пресата — възрази Махоуни. — Само ще заплаша Феърчайлд.

— Не — отсече Мери Пат.

— Скъпа, трябва да предприема нещо, не мога да допусна този кучи син…

— Джон, не намесвай дъщеря му. Ясно ли е? Феърчайлд не знае, че момичето е направило аборт, когато е било на шестнайсет, и няма нужда да разбира. И най-добре пресата да не научава нищичко. А другата ти следа, Джо? Онази жена с кактусите?

— Още не съм се разровил докрай. Може и нищо да не излезе, Мери Пат. Възможно е всичко около жената да е законно, а за аборта вече се знае.

— По дяволите, Джо! — плесна длани по бедрата си Мери Пат. — Не чу ли какво казах на Джон? Няма да позволя вие двамата да навредите на нечие друго дете, защото моето е в беда. Ще намерим друг начин да се справим с Феърчайлд.