Майк Лосон - Рискове на играта

Ако всички бяха като Мери Пат, светът щеше да е различен, помисли си Демарко.

Махоуни придружи Демарко до асансьора, за да може да говори, без да го чува жена му.

— Забави срещата с Кастиля — нареди той, — върви в Аризона и се поразрови в тази кактусова история.

— Сигурен ли сте, че е разумно?

— Да, делото на Моли ще влезе в съда след месеци, а аз съм наел две бивши ченгета от Капитолия да я наблюдават, в случай че Тед опита нещо. Още пари на вятъра. Така че заминавай за Аризона, а като се върнеш, ще се срещна с Кастиля.

Асансьорът дойде и Демарко влезе в кабината. Преди да се затвори вратата, Махоуни го предупреди:

— И да не си посмял да се върнеш с празни ръце, Джо.

Благодаря ви за подкрепата и насърчението, сър.

Мелинда Стоу живееше в паркинг за каравани в предградие на Тусон, наречено Флоуинг Уелс. Имаше голяма каравана с чиста бяла обшивка, а близо до бетонните стъпала към входната врата растяха бодливи растения. Зад караваната се ширеше пустинна местност, която, изглежда, не спадаше към паркинга. Там растеше един-единствен кактус сагуаро, висок по-малко от метър.

Преди да отлети за Аризона, Демарко звънна на Нийл и го помоли да научи повече за Дружеството за опазване на кактусите сагуаро. Нийл отговори, че нямало нищо за научаване — организацията нямала дори уебсайт. Според Нийл дружеството се състоеше само от един човек. Мелинда Стоу беше негов президент и единствен член.

Мелинда беше едра жена с тъмна коса и яркочервено червило. Беше с наднормено тегло, но изглеждаше енергична и здрава. Носеше чехли и безформена рокля, която според Демарко май наричаха „муму“. Ноктите на краката й бяха лакирани в кобалтовосиньо.

Когато Демарко потропа на вратата, тя се усмихна, но после каза:

— Ако си търговец, сладурче, и не си обърнал внимание на табелата „Търговията забранена“ на портала, боя се, че ще трябва да звънна на Джей Би и да го накарам да пусне питбулите.

Допускаше, че тя се шегува за кучетата, но не беше сигурен.

— Не съм търговец, госпожо Стоу. Аз съм от Конгреса и искам да поговорим.

— От Конгреса ли? Да не правиш някакво статистическо проучване? Е, ако е така, нямам нищо против. В момента гледам „Елън“ по телевизията, но хубавец като теб би трябвало да е по-забавен от нейните танци.

Отвътре караваната беше също толкова хубава, колкото и отвън. Мебелите не бяха скъпи, но бяха подбрани с вкус, а уредите и телевизорът изглеждаха сравнително нови. Изглежда, Мелинда Стоу харчеше малкото пари, които печелеше, разумно и добре. Според Нийл тя не плащаше данъци върху сумите, които получаваше от фондация „Синклер Еванс“.

— Искаш ли диетична кола или лимонада?

— Не, благодаря.

— Е, за какво искаш да говорим? — попита Мелинда.

— Госпожо Стоу, преди осемнайсет години…

— Казвай ми Мелинда.

— Добре, а ти ми казвай Джо. Както казах, преди осемнайсет години си напуснала работата си в прокуратурата в Тусон и оттогава редовно получаваш чекове като председател на Дружеството за опазване на кактусите сагуаро.

— За това ли искаш да говорим?

— Да — потвърди Демарко.

Мелинда се намръщи, но после се овладя и се усмихна лъчезарно.

— Е, Джо, просто реших, че не ми харесва по цял ден да стоя в офиса, да печатам, да завеждам документи и да вдигам телефона. Искаше ми се да направя нещо за опазването на околната среда. Затова кандидатствах за субсидия.

— Ще ми покажеш ли някакъв документ?

— Бих ти показала, но не съм сигурна къде е. Беше отдавна, захарче, и оттогава съм се местила няколко пъти.

Демарко поклати глава.

— Мелинда, според федералното правителство няма никакво Дружество за опазване на кактусите сагуаро и съм готов да се обзаложа, че единственият кактус, който си опазила, е онзи малорасляк, който видях в пустинята зад караваната ти.

— Не е вярно! През ден-два няколко момичета обикаляме града и проверяваме растенията.

— Дай ми имената на другите жени и веднага ще си тръгна и ще те оставя да си гледаш „Елън“.

— Не мога. Поверително е, нали разбираш. И мисля, че трябва да си вървиш. Не искам да говоря с теб повече.

— Мелинда, ще говориш или с мен, или с данъчен инспектор със значка и белезници.

— От къде на къде? Не съм направила нищо незаконно.

— Не си плащала данък върху парите, които получаваш. Може да те тикнат в затвора за укриване на данъци.

— Казаха ми, че не е нужно да плащам данъци, понеже сме благотворителна организация.