Майк Лосон - Рискове на играта

— Въпросът няма нищо общо с Конгреса — каза Демарко. — Идвам да поговорим за един човек, който работи за вас. Реших, че ще ви е интересно да научите какви ги върши.

— Кой? — попита Кастиля.

— Тед Алън.

— Алън не работи за мен. Доколкото знам, работи за някаква фирма. „Индиго Гейминг“. Нали така, Делрей?

Делрей отново не отговори. Дали пък не беше глухоням?

— Добре — съгласи се Демарко, — Тед работи за „Индиго Гейминг“ и вие нямате нищо общо с фирмата. Обаче нека все пак да ви кажа какви ги върши той.

Кастиля направи физиономия, която казваше: е, щом искаш.

— Знаете ли кой е конгресменът Джон Махоуни? — попита Демарко.

— Имаш предвид онзи дебел белокос тип от Бостън ли?

— Да, него. Той е един от най-влиятелните политици в страната.

— И какво от това? Какво общо има с мен?

— Тед Алън, който не работи за вас, забелязал, че дъщерята на Махоуни прекарва доста време в неговото казино и губи пари на крапс. И понеже е свестен тип, Тед й отпуснал кредит от сто хиляди долара, които тя също проиграла.

Кастиля сви рамене.

— Който ще играе хазарт, трябва да знае кога да спре. Затова ли си тук? Искаш Тед да опрости дълга й, понеже баща й е голяма клечка в Конгреса?

— Не, дългът й вече е опростен.

— Моля?! — не успя да се въздържи Кастиля.

Личеше си, че опрощаването на комарджийски дълг не му допада, но още по-важното бе, че той явно нямаше никаква представа, че това е свършен факт.

— Ще се върнем на дълга по-късно. След като разбрала, че няма да може да плати дължимата сума, дъщерята на Махоуни отправила на Тед предложение.

Демарко разказа на Ал Кастиля как Тед Алън е отпуснал на Моли половин милион долара за търговия с акции, основана на вътрешна информация, и как Моли била арестувана и сега парите са замразени от федералното правителство. Обясни и как дългът на Моли е откупен от конгресмена Робърт Феърчайлд, който в момента всъщност изнудва Махоуни.

Докато Демарко говореше, Кастиля се мъчеше да запази спокойствие. Толкова се мъчеше, че голямата синя вена на челото му всеки момент щеше да се спука. Демарко разбра, че Ал Кастиля не е свикнал да се въздържа.

— Кучи… — изруга Кастиля. — Твърдиш, че и някакъв лобист знае за цялата история? Проклет лобист!

— Да. Не знам за вас, господин Кастиля, но според мен Тед здравата е оплескал работата. Вие сте от старата школа. Никога не бихте позволили такова нещо, а вече, колкото и да не ви харесва, се намесиха Комисията и прокуратурата и следата като нищо ще ги отведе до вашето момче. И до парите, замразени от правителството. Е, тях няма да си ги получите обратно, не и при сегашното положение на нещата.

— Как ли пък не — изръмжа Кастиля, явно решил да престане да се преструва, че няма нищо общо с делата на Тед. Отново се обърна към Делрей и попита: — Можеш ли да повярваш, че проклетото копеле е направило такова нещо?

Делрей не отговори.

— Добре, а ти какво искаш? Пари, задето си ми го съобщил? Баща ти щеше да се срамува от теб.

— Не ви искам парите — поклати глава Демарко. — Дойдох само да ви кажа, че Джон Махоуни би желал да разговаря с вас. На четири очи.

— Защо? Защо иска да се среща с мен?

— Има предложение за вас. Начин вие да си върнете парите и дъщеря му да се отърве.

Нийл седеше на бюрото си, ядеше пица с диаметър седемдесет сантиметра сам-самичък и се смееше, докато гледаше нещо на трите компютърни монитора върху бюрото си.

— Влизай. Трябва да видиш това — покани той Демарко.

Демарко си взе парче пица и застана зад Нийл. На монитора се виждаше петдесетинагодишна жена, облечена с черен сутиен, черни бикини, черен колан за жартиери и черни чорапи. Направи странно танцувално движение — като от мамбо, но без партньор, — после седна пред тоалетна масичка и смръкна линийка кокаин. Когато наркотикът й подейства, жената наведе глава и изпищя: „О, майчице!“, а Нийл отново се разкиска.

— Коя е тази? — попита Демарко.

— Това е госпожа Мари дьо Вилие. Представителка на Франция в управителния съвет на Световната банка. Приготвя се за среща с любовника си — трийсет и девет годишен бивш футболист, понастоящем мошеник. Мадам Вилие не подозира, но освен че й създава кокаинова зависимост и слага рога на мъжа й — депутат във Френския парламент, той я използва да източи от банката петнайсет милиона евро.

— Пъхнал си камера в спалня във Франция?

— Два пъти не — отговори Нийл. — Тя е в Ню Йорк и не съм пъхал камера в стаята й. Получавам картината от камерата на лаптопа й. И в случай че се чудиш, не се опитвам да я изнудвам, само помагам на едни момчета от Интерпол.