Майк Лосон - Рискове на играта

Даниъл Кейн не знаеше за Тед Алън, но Демарко започваше да подозира, че Кейн вече бе наясно, че защитава виновен клиент. Все пак добрата новина беше, че повечето клиенти на адвокатите са виновни, а вината или невинността често нямат нищо общо със стратегията на юристите.

— Как ще се справите с проблема? — попита Демарко.

Кейн направи гримаса.

— Ще продължа да твърдя, че Кайзър не може да докаже без основателно съмнение, че Моли се е обадила, нито че е отворила сметката за електронна търговия. Ще твърдя, че хората, които се опитват да я натопят, са толкова умни и лукави, че са открили една от банковите сметки, знаейки, че през онзи ден тя е била в кафенето. Следователно очевидно са я проследили до там.

— Не съм сигурен, че това ще свърши работа.

— Ако имате по-добра идея…

— Нямам — отвърна Демарко.

Демарко намери Махоуни в залата за изслушвания в Рейбърн Билдинг.

Беше сред група законотворци, които през последните четири часа изтезаваха двама банкери, получили бонуси в размер на няколко милиона, но същевременно изгубили няколко милиарда от сметките на своите акционери. Линчът на инвестиционните банкери беше едно от често повтарящите се марионетни представления във Вашингтон. Доколкото Демарко бе в състояние да прецени, единствената цел на изслушването беше политиците да се появят по телевизията, преструвайки се на скандализирани от алчността на банкерите. Знаеше, че се преструват, защото всъщност никога не бяха приемали закони, които действително да променят това поведение.

— Идвам от среща с адвоката на Моли — оповести Демарко. — Положението е от лошо по-лошо.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — Лицето на Махоуни започна да се оцветява в нездравословно пурпурно, а още не беше чул лошата новина. Явно не виждаше нищо неправилно в това да застреляш пратеника, особено ако няма кого друг да застреляш.

Демарко му разказа какво е научил от Кейн: че Кайзър разполага с още улики, макар и косвени, с които би могла да осъди Моли. И в заключение заяви:

— Кейн е добър и Моли все още има шанс на процеса, но бих казал, че вероятността да я признаят за виновна се е повишила значително.

Докато Демарко наблюдаваше как Махоуни асимилира лошата новина, неволно си спомни старата поговорка, че не бива да притискаш натясно опасен звяр. Робърт Феърчайлд и Тед Алън правеха точно това. Махоуни очевидно побесняваше и Демарко виждаше един беловлас мечок с жълти зъби и дълги остри нокти. Големият Боб и Тед не проумяваха, че Махоуни не е човек, който ще се предаде без бой, дори да съзнава, че ще изгуби. Много скоро някой щеше да усети ноктите на мечока.

— Започвам да си мисля — поде Демарко, — че единственият начин да се отървем от Тед и да не допуснем Моли да влезе в затвора е да му върнем парите и да оставим онзи нещастник Дени Рийд да влезе зад решетките вместо нея.

— Не забравяй, че освен това ще трябва да преместя сто милиона долара от държавната хазна в щата Ню Джърси.

— А, да, някой трябва да обясни на Тед, че дори вие не можете да го постигнете.

— Обаче всъщност мога — възрази Махоуни и обясни.

Всяка година Конгресът отделяше една камара пари за Министерството на отбраната — висока до облаците зелена купчина. И всяка година Министерството на отбраната харчеше парите и после отново заставаше пред Конгреса с умолително протегната ръка като Оливър Туист, облечен с бозави дрипи, който иска още каша. След прилично пазарене Конгресът неизменно отпускаше на военните още пари. Новите суми наричаха „допълнителни“, което означаваше, че Конгресът увеличава, или допълва, главоломното количество пари, осигурено още с първоначалния законопроект. Просто случайно бе станало така, че допълнителните средства за отбрана в момента лъкатушеха през залите на Конгреса.

И тъй, средностатистическият гражданин, който е наивен глупак, смята, че Пентагонът получава допълнително средства да купува още войници, танкове, самолети и оръжия, но средностатистическият гражданин, разбира се, греши. Тези средства в действителност са просто поредният механизъм Конгресът да разпределя държавните фондове и фактът, че част от парите действително подпомагат армията, често е просто съвпадение или в най-добрия случай е периферен. Предишната година например Махоуни — виртуозът на разпределението на държавните фондове — използва допълнителното финансиране, за да построи подземен паркинг за работниците във военен завод в Масачузетс. Изтъкнатият мотив за този разход беше, че построяването на въпросния паркинг ще повиши производителността на работниците. В действителност паркингът създаде доволни гласоподаватели и направи една конкретна строителна компания — с щедри дарения за Махоуни — по-богата от преди. Тази година, ако се наложеше, Махоуни щеше да използва допълнителните средства за отбрана, за да помогне на Тед Алън да построи своя конгресен център.