Майк Лосон - Рискове на играта

— Няма да позволя да ме обискирате — заяви Макграт. — Нямате основателна причина.

— Господине, подозирам, че не знаете нищичко за основателната причина — отсече Стив Тори. — Аз обаче знам, че в момента вие оказвате съпротива на законна заповед, издадена от служител на реда. А сега се изправете, дайте ми портфейла си и опрете ръце на стената.

Макграт поседя още мъничко, после се изправи. За разлика от Кембъл нито изглеждаше пиян, нито говореше като пиян. Стив Тори прегледа документите на двамата мъже, а през това време Кембъл се олюляваше и едва смогваше да пази равновесие. Ема имаше чувството, че той всеки момент ще припадне. После й хрумна още нещо: зачуди се дали Макграт не е пробутал нещо в питието му, за да го контролира по-лесно.

Тори обискира първо Кембъл и междувременно Кембъл попита:

— По дяволите, какво става, Ръсти? Защо тези типове се заяждат с нас?

Макграт не отговори.

Когато приключи с Кембъл, Тори обискира Макграт — бавно и по-обстойно. Забеляза издутина в десния заден джоб на джинсите му. Бръкна вътре и измъкна пакетче с фъстъци. Бяха се натрошили, защото Макграт беше седял върху пликчето.

— Натрошили сте фъстъците си — каза Тори и подхвърли пликчето до портфейла на Макграт. Макграт продължаваше да мълчи.

— Добре, господин Кембъл, вие очевидно сте под влиянието на алкохол, затова ви арестувам за непристойно пиянско поведение на публично място.

— Не можете да го направите! Може ли, Ръсти?

— Сложете му белезници — нареди Тори на другия полицай и Кембъл повече не се възпротиви.

Щракнаха му белезниците и го изведоха от бара. Беше десет сантиметра по-висок от полицая, който го водеше.

Докато ченгетата си тръгваха, Ема се приближи до Макграт. Той прибираше портфейла обратно в джоба си. Фъстъците, които Тори беше измъкнал от джоба му, още бяха на масата.

— Къде беше миналия понеделник, Макграт? — попита Ема.

— Цуни ме отзад, кучко — ухили се той.

Кембъл седеше на задната седалка на патрулката, отпуснал глава върху облегалката. Беше изгубил съзнание.

— Какво да го правя? — попита Стив Тори, на когото вече му се искаше да не се беше поддал на кроежите на баща си и Ема.

— Оставете го в килията, докато се свести, и го освободете — отговори Ема. — Макграт вече няма да предприеме нищо. Всъщност според мен веднага ще се върне в Мъртъл Бийч. Ако дойде в участъка и се опита да ви принуди да освободите Кембъл под негова гаранция, кажете му, че ще задържите Кембъл за през нощта, а после лично ще го изведете от Шарлотсвил. Ще ви помоля и още нещо. Попитайте Кембъл къде е бил миналия понеделник в един през нощта. Съмнявам се, че ще ви каже, но ако се сдобиете с информацията, съобщете ми. Признателна съм ви за помощта, полицай Тори. Сигурна съм, че току-що предотвратихте убийството на един човек.

Всъщност Ема нямаше представа дали констатацията отговаря на истината.

Демарко откри Ема на двора. Скръстила ръце, тя наблюдаваше как двама латиноамериканци засаждат отново част от градината, която очевидно не отговаряше на нейните изисквания. Беше облечена с бяла риза с дълги ръкави, джинси и гумени ботуши, които стигаха почти до коленете й. Джинсите бяха пъхнати в ботушите и като изключим липсата на бич, тя приличаше на надзирател в плантация отпреди Гражданската война, който наблюдава брането на памук. На Демарко му дожаля за латиносите.

Ема го беше поканила да се отбие, защото имала да му казва някои неща. Всъщност не го покани, а направо му нареди. Това беше проблемът с участието на Ема в неговите случаи: тя автоматично поемаше командването и до голяма степен правеше каквото си поиска.

— Защо беше в Ню Йорк? — попита го тя, без да сваля очи от градинарите.

— Търсех нещо, с което да отърва Махоуни от онзи конгресмен, както ти казах миналия ден. Освен това пренощувах у майка ми, защото не я бях виждал от известно време.

Ема го погледна — и то скептично, — но не каза нищо.

— Защо вчера ми поиска номера на Дейв Тори? — попита той, ако не за друго, то поне за да смени темата, и Ема му разказа какво бе научила за Кембъл и Макграт и за случилото се в Шарлотсвил.

— Накарала си ги да арестуват онзи тип? — смая се Демарко.

Не по-малко го удиви фактът, че не си беше направила труда да му звънне и да го предупреди, но така ставаше, като работиш с Ема.

— Исках да го отдалеча от Макграт.

— Наистина ли смяташе, че Макграт ще го убие?

— Не знам. Просто… просто имах такова усещане. Опасявах се, че Кембъл ще стане жертва на някакъв нещастен случай в Шарлотсвил. Че ще падне по стълби, ще го нападнат или ще претърпи катастрофа, при която Макграт ще оцелее, а той ще загине. Струваше ми се, че ще се случи нещо такова.