Майк Лосон - Рискове на играта

Позамисли се, после звънна на Демарко.

— Къде си? — попита го.

— В Ню Йорк.

— Какво търсиш там?

— Ами…

— О, няма значение. Как се казваше пенсионираният полицай от Шарлотсвил, с когото разговаря преди време?

— Дейв Тори.

— Имаш ли телефона му?

— Да.

— Дай ми го.

Демарко се засуети с мобилния си, после й продиктува номера.

— Какво става? — попита я.

— В момента нямам време за разговори — отвърна Ема и затвори.

Какво търсеше той в Ню Йорк, по дяволите?

Ема обясни на Тори какво се случва с Кембъл и Макграт, разказа му и за смъртта на Претър. Завърши с думите:

— Според мен Макграт може да се опита да убие Кембъл. Затова искам да знам дали все още имате връзки в полицейското управление в Шарлотсвил.

— Ами имам доста сериозна връзка с един човек — сина ми. Отговаря за спецекипа.

— Ще успеете ли да го убедите да намери Макграт и Кембъл? Съпругата на Кембъл ми каза, че двамата щели да ходят на бейзболен мач на университетския отбор.

— Да, ако наистина мислите, че така ще предотвратим убийство, сигурно ще успея да убедя момчето ми да помогне. Има достатъчно влияние, така че, ако им каже за Макграт, патрулите ще започнат да го търсят. Но какво да прави, ако ги намери?

— Не знам, по дяволите! Кажете му да ги наблюдава и да се увери, че Макграт го е забелязал. Той няма да направи нищо на Кембъл, ако знае, че е под наблюдение. Обаче нямам снимки на тези хора.

— Няма проблем, той може да вземе техни снимки от управленията на Пътна полиция в Мериленд и Южна Каролина.

— Благодаря. Ще пристигна след няколко часа, може би дори по-бързо, ако не ме спрат за превишена скорост.

— Добре, ще се обадя на сина ми. Звъннете ми, когато наближите града, да се уговорим къде да се срещнем. — Тори замълча и после додаде: — Знаете ли, очертава се нещо къде-къде по-хубаво от това по цял ден да седя на дивана и да гледам телевизия.

Дейв Тори беше на шейсет и няколко и имаше бели мустаци. Малкото останала му коса също беше бяла. Синът му изглеждаше досущ като него, само че нямаше мустаци. И той оплешивяваше обаче. Хубавото беше, че синът Стив изглеждаше як и силен — поне колкото Ръсти Макграт.

Ема седеше на задната седалка на полицейска патрулка на управлението в Шарлотсвил. Стив Тори шофираше, а баща му беше до него. На Ема не й харесваше да седи отзад, разделена с преграда от двамата Тори и никак не й беше приятно, че няма дръжки от вътрешната страна на задните врати. Не обичаше контролът да й се изплъзва.

— Забелязахме ги, когато си тръгваха от мача — осведоми я Стив Тори, — и ги проследихме до „При О’Грейди“, където се намират и сега. Оставих свой човек в бара да ги наблюдава и да ви кажа, на О’Грейди хич не му харесва униформено ченге да стои на входа. Половината му клиенти са непълнолетни колежанчета с фалшиви документи за самоличност.

— Трябва да откъснем Кембъл от Макграт — каза Ема.

— Е, не знам как точно да го направя — каза Стив Тори.

— От колко време са в бара?

— Около час.

— Значи Кембъл е пиян. И бихте могли…

— Не знам дали е пиян — възрази Стив Тори.

— Слушай дамата — скастри сина си Дейв.

— Полицай Тори — поде Ема, — ще арестувате Кембъл за пиянско поведение на публично място или както там се нарича на правен език. Ако не е пиян, по-късно ще му се извините и ще го пуснете, но мога да се закълна, че двамата цял следобед са се наливали с бира на мача и сега продължават. Кембъл със сигурност е пиян.

— Харесва ми — обади се Дейв. — Този път тия задници не отиват на мач за купата и университетът няма да им изпрати адвокат да ги измъкне от кашата, в която са се забъркали.

Стив Тори влезе в бара и кимна на ченгето на входа. Барът беше претъпкан със студенти, които заедно с джубокса вдигаха страхотна шумотевица. Само че хлапетата се смълчаха, когато в бара влезе второ ченге.

Кембъл и Макграт седяха сами на маса на десетина метра от вратата. Макграт пиеше бира, а пред Кембъл се мъдреше безцветно питие, което би могло да е водка или джин. Когато Макграт забеляза Ема да влиза зад ченгето, той я погледна и поклати глава. Този път не се усмихваше.

Стив Тори даде знак на другия полицай и двамата се запътиха към масата.

— Господа, бихте ли станали? — каза Дейв Тори.

— Моля? — попита Кембъл, но се изправи и едва не падна. Без съмнение беше пиян.

Макграт не помръдна.

— За какво става дума? — попита той.

— Сър, помолих ви да се изправите. Искам и двамата да ми покажете документ за самоличност. А после искам да се приближите и да облегнете ръце на тази стена, за да проверя дали не носите оръжие.