Майк Лосон - Рискове на играта

— А с какво се занимава, когато не бие хора?

— Забавлява се. Ходи на мачове, обикаля с огромната си яхта, на която живее, ходи на лов и за риба, кара всъдеходи. Просто се забавлява. Представя се за инвеститор, оттам му идвали парите, но не съм сигурен дали това отговаря на истината.

— Защо?

— Познавам някои хора тук, умни хора, бизнесмени, банкери, такива. Те са говорили с Ръсти за акции и за ценни книжа, сигурно са го молили за съвет, но някои са ми казвали, че той май не разбира много от тези неща. Може просто да е предпазлив, да не си показва картите, но според финансистите не е така. Аз пък подозирам, че пренася наркотици с яхтата си, затова, понеже Ръсти направо ме вбесява, изпратих един инспектор от наркоотдела да го следи цял месец. Нищо не излезе.

Ема мина през гипсовата арка и влезе в жилищния комплекс. Беше от онези постройки, в които всеки апартамент има тераса към басейна — привлекателно място за младите и сексуално хиперактивните. Край басейна имаше бирени бутилки от несекващото парти.

Тя звънна на вратата на апартамент на третия етаж. Наложи се да натисне звънеца два пъти, преди да й отвори пищна брюнетка по къси панталонки и потниче. Размахваше ръце във въздуха, защото току-що се беше лакирала.

— Да?

— Вие ли сте Тами Дойл?

Демарко беше казал на Ема, че гаджето на Макграт се казва Тами, а началник Уолас — след няколко телефонни разговора с барове край кея, където Макграт държеше яхтата си — успя да узнае фамилията и адреса й.

— Аха — отговори Тами. — Какво…

— Трябва да поговорим във връзка с разследване на КЦКФБ относно търговия въз основа на вътрешна информация. Федералната прокуратура, ФБР и главните прокурори на три щата се занимават със случая. Аз им помагам.

Очакваше жената да й поиска някаква легитимация, но кифлата само възкликна:

— Ау, звучи сериозно.

— Така е. Може ли да вляза?

— Да, струва ми се — отговори Тами и се отдръпна, за да направи път на Ема. Апартаментът беше разхвърлян, навсякъде бяха пръснати дрехи. Тази жена май никога не бе чувала за гардероб или за кош за дрехи.

— Познавате ли мъж на име Ръсти Макграт? — попита Ема.

— Ръсти ли? Разбира се. Той ми е нещо като гадже. Поне така мисля.

Ема не беше наясно какво означава това.

— Знаете ли къде е бил господин Макграт в понеделник и вторник тази седмица? Интересуваме по-конкретно къде е бил в един часа след полунощ във вторник.

— Защо питате? Ръсти направил ли е нещо?

— Госпожице Дойл, надали искате да възпрепятствате федерално разследване.

— Да възпрепятствам ли! Аз само…

— Знаете ли къде е бил в понеделник и вторник? — повтори Ема.

— Не. В събота се скарахме и оттогава не сме говорили. Държа се гадно.

— Значи не сте го виждали от миналата събота?

— Точно така.

— Говорили ли сте с него по телефона оттогава?

— Не. Наистина му се ядосах. Зарекох се да не му се обаждам и той не ми е звънял. Нещастник.

Тами Дойл не блестеше с ум, но беше титан на мисълта в сравнение с Гари Фоскет, управител на пристана, където Ръсти Макграт държеше яхтата си. Ема подозираше, че тъпотата на Фоскет се дължи отчасти на алкохола и марихуаната. Усещаше мириса на трева в кабинета му, а на алкохол — в дъха му.

На Фоскет му отне известно време да си припомни дните, за които питаше Ема, но накрая успя с помощта на един бейзболен мач.

— А, да! В понеделник „Брейвс“ играха срещу Тампа. Мач между лигите. Смотаният резервен питчър, когото вкараха в осмия ининг, ми струваше двайсет долара.

— Е, виждали ли сте господин Макграт на този или на следващия ден? — попита Ема за трети път.

— Не, по онова време беше заминал някъде.

— Къде?

— Не знам. Тръгна с лодката. Заредих я с гориво в неделя сутринта и му помогнах да натовари малко провизии. Каза, че ще плава покрай брега. Просто щял да се махне за няколко дни.

Ема беше сигурна, че Макграт не е тръгнал за Ню Йорк. Повечето моторни яхти не развиват скорост над десет възела, така че на Макграт щяха да са му нужни няколко дни, за да стигне до Ню Йорк. След това Ема се зачуди дали пък той няма приятел като нейния Ед, някой със собствен самолет, с когото да се е срещнал на някой пристан наблизо. Но защо ще ходи на срещата с приятеля си с яхтата? Защо не с кола? Така или иначе, тя държеше да разбере къде е бил Макграт в деня на убийството на Претър, защото това щеше да й осигури отправна точка да проследи придвижването му.

— Имате ли карта, на която да се виждат пристаните на осемдесет километра северно и южно от тук? — попита Ема.