Майк Лосон - Рискове на играта

— Надали. Тая сфера е твърде далече от зоната на комфорт на Ал. Търговията с вътрешна информация е престъпление, свързано с Уолстрийт. Е, онези наистина са престъпници. Крадат милиарди, обаче никога не влизат в затвора. Как така проклетият Закон срещу рекета и корумпираните организации не ги засяга?

Уха, дори мафията ненавиждаше мошениците от Уолстрийт. Или може би просто им завиждаха.

— Както и да е, защо разпитваш за Ал и за търговията с вътрешна информация?

— Защото този Тед е съучастник в измама с търговия с вътрешна информация. Погнали са го КЦКФБ, прокуратурата и един адски вбесен политик. Започвам да се съмнявам, че Ал знае какви ги върши Тед.

Демарко беше стигнал до този извод, защото Тед отчаяно се опитваше да си върне половината милион, конфискуван от правителството. Ако Ал Кастиля знаеше какво прави Тед, сигурно просто щеше да отпише загубата в замяна на помощта на Махоуни за строителството на конгресния център.

— Според теб какво ще направи Кастиля — попита Демарко, — ако Тед се забърка в нещо такова без неговото одобрение?

— Не споменах ли, че Ал реже главите на хората? Е, не беше метафора.

Демарко не можеше да повярва, че старият гангстер току-що беше изрекъл думата „метафора“.

Основната причина Ема да се съгласи да помогне на Демарко беше фактът, че според прогнозата за времето през следващите четири дни щеше да вали проливно, което щеше да й попречи да свърши в двора нещата, които си беше намислила.

Тя скучаеше.

Усещаше обаче, че Демарко премълчава нещо, а когато откриеше какво, щеше да му го татуира на дебелия врат. Не вярваше на историята, че някакъв конгресмен се опитва да притисне Махоуни. Е, вярваше, доколкото й беше ясно какво безскрупулно копеле е Махоуни, затова нямаше да се учуди, ако друго безскрупулно копеле изрови нещо съмнително около бившия председател на Камарата на представителите и се опита да се възползва от положението. Не приемаше обаче, че случващото се не е свързано по някакъв начин с Моли. Конгресменът Махоуни беше толкова егоцентричен, че може би както обикновено се стремеше да бъде номер едно и беше изтласкал на заден план проблемите на дъщеря си. Както и да стояха нещата, Ема усещаше, че Демарко не й казва всичко.

Що се отнася до Моли, на Ема й беше жал за момичето. Не я познаваше, но допускаше, че Демарко сигурно е прав и че тя не е извършила престъпление. Ема беше заинтригувана и от смъртта на Ричард Претър и се питаше дали нюйоркските ченгета не са се объркали и дали той в действителност не е бил убит.

А убийството не е скучно.

Ако Кембъл — или Макграт — беше убил Претър, трябваше най-напред да дойде в Манхатън. Кембъл беше само на четири часа път с кола в Чеви Чейс в Мериленд. Можеше да тръгне от службата си в пет следобед и да бъде в Ню Йорк към девет-десет вечерта. Щеше да има предостатъчно време да се срещне с Претър, да го напие и към един през нощта да го хвърли през прозореца. Ако си тръгнеше веднага след смъртта на Претър, Кембъл можеше да е на бюрото си в Мериленд още на следващия ден. Изморен, но навреме за началото на работния ден.

На Макграт щеше да му е по-трудно. Пътят от Мъртъл Бийч до Ню Йорк беше дванайсет часа с кола. Ема провери в интернет и установи, че компанията „Спирит Еърлайнс“ извършва двучасови директни полети от Ню Йорк до Мъртъл Бийч, които биха улеснили нещата. Но пътуването със самолет оставя електронна следа. По-точно, щеше да има следа, ако Макграт лети с гражданските линии, но не и ако наеме частен самолет или има разрешително за пилот и притежава свой самолет. Мамка му. Нуждаеше се от Нийл.

Ако Кембъл беше отишъл с автомобил до Ню Йорк, тя знаеше от опит колко трудно се пътува от Мериленд, ако избягваш платените магистрали. А ако колата на Кембъл беше с чип за електронен абонамент, щеше да има данни за платените такси. Без достъп до компютрите на абонаментната система обаче тя нямаше как да разбере дали е плащал. Същото важеше и за Макграт. Нийл щеше да й каже дали той е пътувал с гражданските авиолинии, или е наел чартърен полет с кредитната си карта. Само че Нийл го нямаше.

Ема се позамисли, после се обади на свой бивш колега от Пентагона, впоследствие прехвърлен в Министерството на вътрешната сигурност. Помоли го за услуга — да провери в Службата за сигурност на транспорта дали Макграт е летял до Ню Йорк. Освен това го помоли да упражни малко натиск и да разбере от Федералната авиационна агенция дали Макграт има разрешително за пилот. След единайсети септември не беше необичайно от Министерството да отправят запитване за пилотско разрешително. Половин час по-късно човекът й звънна с отрицателен отговор на всички въпроси. Макграт нямаше разрешително за пилот и не беше летял с гражданските авиолинии до Ню Йорк.