Майк Лосон - Рискове на играта

Ами сега? Според Демарко тези двамата бяха най-вероятните убийци. Той твърдеше, че Макграт излъчвал съмнителни сигнали — каквото и да означаваше това, — а Кембъл му се струвал твърде слабохарактерен, че да убие човек. Ема нямаше представа дали Демарко е прав, но щеше да му се довери и да се съсредоточи върху Макграт. Което означаваше, че най-вероятно ще вземе следващия полет за Мъртъл Бийч и ще се опита да разбере къде е бил Макграт в нощта на убийството на Претър. Само че не беше сигурна, че й се занимава точно с това.

Дъждовни капки започнаха да обстрелват прозореца на кухнята и Ема възкликна на глас:

— Е, какво пък толкова!

От Маклийн, Вирджиния, до Мъртъл Бийч в Южна Каролина се стигаше за седем часа с кола. Пътуването с гражданските линии щеше да отнеме четири часа, защото нямаше директни полети от Вашингтон. С частен самолет обаче щеше да стигне за час-два.

Което означаваше, че Ема ще рискува живота си.

Неин дългогодишен познат, който между двайсетата и трийсетата си година пилотираше реактивни самолети за флота, притежаваше чесна заедно с двама свои приятели. Нямаше обаче пари да лети толкова често, колкото му се искаше, затова, ако Ема платеше горивото и летищните такси, беше готов да я откара където пожелае. Проблемът беше, че той отдавна вече не беше на трийсет. Беше навършил седемдесет и две: Зрението му още беше добро и човекът беше в страхотна форма за възрастта си, но все пак…

— Ед, трябва да стигна до Мъртъл Бийч — осведоми го Ема, когато му се обади. — Ще ме закараш ли?

— И още как — възкликна Ед. — Кога искаш да тръгнем?

— Веднага щом заредиш самолета. — После Ема се замисли за дъжда и додаде: — Така де, иска ми се тръгнем веднага, но времето…

— О, това е нищо — увери я Ед. — Летял съм в сто пъти по-лошо време.

Да, когато си бил на двайсет и шест, имал си парашут и си управлявал военен реактивен самолет за милиони долари.

Лайл Уолас, началник на полицията в Мъртъл Бийч, затвори телефона и кимна на Ема.

— Е, сестро, според капитан Сътър ти си способна да ходиш по вода, свирейки на банджо. Заплаши ме, че ако не ти помогна, ще долети тук и ще ме натупа. Така че питай.

Капитан Сътър беше бившият военен, сега детектив в нюйоркската полиция, с когото Ема беше разговаряла в Ню Йорк за смъртта на Претър. Беше помолила Уолас да му звънне, защото знаеше, че капитанът ще потвърди самоличността й и ще убеди местната полиция да й съдейства. Никак не й се вярваше Уолас да се страхува, че някой ще го „натупа“. Имаше размерите на хладилник.

— Както ви казах, началник, интересува ме какви сведения можете да ми дадете за Ръсти Макграт.

Уолас направи гримаса, все едно темата е болезнена за него.

— Старият Ръсти… Ами мога да ви кажа, че животът му е посветен най-вече на жените и забавленията. Вършее сред местните дами — и омъжени, и неомъжени. Неколцина съпрузи му се вбесиха, обаче това винаги свършва зле за съпрузите.

— В смисъл?

— Виждали ли сте Ръсти? — попита Уолас.

— Още не — отговори Ема.

— Известно време игра лайнбекър в професионалната лига и ако се съди по вида му, още би могъл да играе на този пост. Вдига тежести, ходи на джогинг и на фитнес. Както и да е, няколко мъже… как да го кажа, засегнаха се, че Ръсти спи с жените им, и той ги преби от бой. Никога не е започвал сбиванията, просто си седи и дразни онези типове колко готини са съпругите им в леглото и те първи налитат на бой. После той омита пода с нещастника. Ще ви кажа още нещо за Ръсти — двамата сме си разменяли остри реплики по този въпрос. Нали знаете за прочутата седмица на мотоциклетистите, която организираме тук?

— Не — призна Ема.

— Всяка пролет тук се събират няколкостотин рокери. Повечето са просто свестни стари момчета на четирийсет-петдесет години, които в продължение на една седмица си въобразяват, че са Ангелите на ада. Човек трябва да има доста добре платена работа, за да си позволи машините на тези типове, затова повечето са работяги, които обичат да карат мотоциклети. Както и да е, всяка пролет за една седмица градът се пълни с рокери, които вдигат шум до небесата и се напиват. И абсолютно всяка година, както сьомгата хвърля хайвера си, Ръсти се сбива с някой от тях. Отива в някой бар, избира си едър мъжага и започва да зяпа жена му или да го поднася, че е пъзльо, издокаран в кожа, а онзи, за да спаси гордостта си, е принуден да се хвърли на Ръсти. И той, точно както постъпва с нещастните съпрузи, размазва горкото копеле от бой. Разбирам да се беше случило само веднъж, ама както ви казах, става всяка година. Ръсти сякаш поддържа форма, като наранява хората. Предупредих го, че ако се случи и следващата година, ще го тикна зад решетките, дори да се наложи да излъжа за обвиненията.