Майк Лосон - Рискове на играта

— Нищо не се опитваме да ти лепнем — възрази Ема, — а да ти спасим живота.

— Трябва да си признаеш — намеси се Демарко. — Само така ще останеш жив.

— Какво да си призная? — кресна Кембъл.

— Че си подавал на Претър вътрешна информация и че сте били партньори с него и с Макграт.

— И искаме да ни кажеш защо си натопил Моли — добави Ема.

О, боже, помисли си Демарко.

— За десети път ви казвам, мамка му — изкрещя Кембъл, — нямам нищо общо с Моли! И да не сте посмели да стъпите повече в дома ми!

— Благодаря, че дойдохте, Демарко.

Адвокат Даниъл Кейн беше яхнал велоергометъра, а педалите не се виждаха от вихреното темпо, с което ги въртеше. Докато Кейн караше колело за никъде, Демарко седеше, пиеше скъпо кафе и си мислеше, че Кейн сигурно е навъртял петнайсет километра на брояча за времето, през което самият той изпи чаша кафе.

— Имам лоша новина — оповести Кейн, а дори не беше задъхан. — Всъщност две лоши новини.

— Страхотно — възкликна Демарко. Точно това му трябваше — още лоши новини.

— Както ви е известно, защитата ни се основава предимно на факта, че електронната търговия и банковите преводи са осъществени онлайн и че хората, които са задействали схемата, вероятно Кембъл и покойният господин Претър, са откраднали самоличността на Моли и са използвали компютри в интернет кафе за извършване на престъплението. Нещо повече, няма преки свидетелства Моли някога да е разговаряла или да се е срещала с някой от брокерите, нито да е използвала компютрите в кафенето, за да открие сметките.

Кейн говореше така, сякаш обобщаваше случая пред съдебното жури. Освен това казваше на Демарко неща, които той вече знаеше.

— Какво се е променило? — попита той.

— Прегледахме документите, които изискахме със съдебна заповед от Комисията. Кайзър буквално ни зарина с хартия. Напълни цял камион на куриерската фирма с кашони с пълното съзнание, че е буквално невъзможно да прегледаме всичко.

Вчера един от наетите от нас стажанти откри нещо. Ще дам премия на хлапето, когато цялата история приключи. Както и да е, чрез някаква брокерска фирма, „Кор Трейд“, Моли уж е купила акции на „Хъбърд Пауър“, компанията за производство на акумулатори за подводници. Е, има косвени доказателства, че Моли им се е обаждала.

— Косвени ли?

— Да. Преди покупката на акциите някой се е обадил в „Кор Трейд“ и попитал как да си открие онлайн сметка, каква информация е нужна, какви документи трябва да бъдат подписани, такива неща. Е, от „Кор Трейд“ нали са умници, използват системата си за идентифициране на обаждането и автоматично записват телефонните номера на хората, които им звънят. Правят го с цел да могат да се свързват с онези, които проявяват интерес към услугите им, но не са се абонирали за тях още след първото обаждане.

— Нали няма да ми кажете, че обаждането е проведено от мобилния телефон на Моли?

— Не, но е от телефон в „Рестън Тек“, а телефонът се намира в заседателната зала в съседство с кабинета на Моли. Кайзър явно е научила за системата за разпознаване в брокерската фирма, претърсила е телефонните номера в нея и е намерила този номер — един от няколкостотинте в „Рестън“.

— Дъглас Кембъл бил ли е на работа в деня на обаждането? — попита Демарко.

Знаеше, че всъщност се е обадила Моли, но Кей Кайзър не можеше да го докаже. А ако Кембъл е бил там през онзи ден, Кайзър нямаше да може да докаже, че не той се е обадил.

— Изпреварих ви, Демарко. Кембъл е обикалял колежи в Средния запад, за да набира кадри.

— Да му се не види!

— Както ви казах, уликите са косвени. Фактът, че обаждането до брокерската фирма е направено от телефон на петнайсетина метра от бюрото на Моли, не доказва нищо, но и не ни помага за делото.

— Това ли е всичко?

— Не. Казах ви, че имам две лоши новини.

Кейн най-накрая престана да върти педалите и слезе от колелото. Попи лицето си с кърпа, макар че всъщност не беше много потен. Демарко неволно го оприличи на робота от филма „Терминатор“. Не на Арнолд, а на кльощавия неудържим тип от течен метал.

— Обикновено Моли плащала в кафенето в брой, обаче този път платила за ползването на компютър с кредитна карта. Времето, през което е използвала компютъра, е записано на копието от касовата бележка. И съвпада точно с времето, когато една от брокерските сметки е била открита онлайн. Точно както и в случая с телефонния разговор, Кайзър не може да докаже, че Моли е открила сметката — в кафенето има десет компютъра, — но присъствието й там в момента на откриване на сметката е съкрушително.