Майк Лосон - Рискове на играта

Махоуни планираше да го постигне, като включи в допълнителните средства сто милиона долара за щата Ню Джърси — просто дреболии по отношение на разходите за отбрана, — а парите щяха да са описани като разходи за набиране на военнослужещи и за вътрешна сигурност. Сделката беше следната: щом бъде построен новият мол на конгресния център, там щеше да има безвъзмездно предоставени помещения на служителите, набиращи военнослужещи — като че ли имаше макар и нищожна вероятност лелките, които идваха от Ню Йорк за ротативките, да се отбият в тези бюра. Освен това щатът се задължаваше в случай на природно бедствие — ураган, цунами, терористично нападение — да превърне конгресния център в убежище за хората, докато заплахата отмине.

— Републиканците в Камарата няма ли да ви попречат? — попита Демарко.

— Не — отговори Махоуни.

Той не си направи труда да му обясни, но Демарко допускаше, че Пери Уолас, страховитият началник на кабинета му, се е споразумял с главните фигури сред републиканците за други членове в закона. И че представителите на Ню Джърси в Конгреса до един подкрепят Пери, разбира се, понеже законопроектът облагодетелства родния им щат и подкрепя губернатора републиканец на Ню Джърси. Демократите щяха да се съгласят по простата причина че Махоуни щеше да ги принуди. С други думи, Пери беше направил тайната си магия, всички политици бяха подредени в идеална конфигурация и той само чакаше знак от Махоуни да действа.

— Обаче няма да го направя — заяви Махоуни. — Мамка му, няма!

Демарко беше наясно, че на Махоуни изобщо не му пука за стоте милиона — не бяха негови пари, — но мечокът нямаше да допусне Тед Алън да победи.

— Така че какво възнамеряваш да предприемеш сега, по дяволите? — попита Махоуни.

Кой знае как, всичко се беше превърнало в проблем на Демарко.

— Ами най-напред ще се опитам да ви отърва от ноктите, които Боб Феърчайлд е впил в задника ви — отговори той. — Онзи познат, компютърджията, когото съм използвал и преди, най-сетне се върна. Ще го накарам да разнищи миналото на Феърчайлд и да изрови нещо, което да използваме срещу него.

— Добре. Друго?

Добре ли? Само Махоуни можеше да оцени така факта, че Демарко ще се опита да измисли начин да изнудва член на Конгреса.

— Добрах се до името на шефа на Тед Алън и ще се опитам да измисля как да използвам този факт в наша полза.

— Мамка му, мислех, че вече си го направил — простена Махоуни. — Ами Кембъл и онзи другият?

— Макграт — уточни Демарко. — Не виждам как може да ни помогнат, след като нямат нищо общо с Моли. Кейн ще ги покаже на процеса, за да обърка нещата, но със събраните от Кайзер доказателства надали ще се получи.

Макиавелианският ум на Махоуни отчаяно търсеше решение.

— Да, но ако докажеш, че Кембъл и Макграт са извършили нещо незаконно, може и да успееш да ги размениш срещу Моли.

— Проблемът е, че Кей Кайзър, която е много по-умна от мен, от години се опитва да спипа тези типове — възрази Демарко. — Затова се съмнявам, че за времето, което остава до процеса на Моли, ще успея да се справя по-добре от Кайзър. А след смъртта на Претър ще бъде още по-трудно да им лепнем нещо.

Не това искаше да чуе мечокът. Той се изправи на задните си лапи и изрева.

На Демарко му се искаше да е медиен магнат милиардер. Ако беше възможно да осъществи мечтата си, щеше не само да е богат, но и да има стотици подли журналисти на разположение — включително такива, които са готови да хакват компютри и да подслушват телефони, за да му помогнат да изрови някаква мръсотия за Големия Боб Феърчайлд. В момента се нуждаеше точно от това — от мръсотия. Феърчайлд разполагаше с острие, което държеше над главата на Махоуни, затова Демарко се нуждаеше от нещо също толкова смъртоносно, което да провеси над мазното теме на Феърчайлд, за да уравновеси везните.

За нещастие, той не беше медиен магнат и не разполагаше с подли журналисти, обаче имаше Нийл, който най-сетне се беше върнал. Нийл беше дебел, носеше оредяващата си руса коса на къса конска опашка и обикновено се издокарваше с хавайски ризи, шорти и сандали. Докато Демарко разговаряше с него, Нийл седеше на стол, проектиран така, че да побира масивното му тяло, и пиеше плодов сок. Беше загорял, отпочинал и сексуално задоволен — все продукти на закъснелия му меден месец.

В друг случай Демарко би завидял на Нийл. Сега обаче, благодарение на Тина, прелестната приятелка на Алис, и той се чувстваше донякъде задоволен. И беше поканен на вечеря в къщата на Тина, за да бъде представен на близначките — събитие, което намирисваше на женска манипулация и донякъде го притесняваше. Все пак имаше и светъл лъч в цялата история — веднага след вечеря дъщерите трябваше да отидат на концерт и щяха да оставят Демарко и майка си насаме. Това обаче предстоеше, а сега той трябваше да се съсредоточи над проблемите, предизвикани от средната дъщеря на Махоуни.