Майк Лосон - Рискове на играта

— Тед ми каза, че ще опрости дълга на Моли.

— Че защо ще го прави? — попита Махоуни.

— Не знам — сви рамене Демарко. — Представи го като жест на добра воля. Но иска да си получи обратно онези петстотин хиляди и финансирането за конгресния център.

— Нещо става — промърмори Махоуни. И понеже не успя да разгадае какво, додаде: — Както и да е, ти тръгвай. Ще говорим утре.

На излизане Демарко го чу да крещи на дъщеря си:

— Как можа да направиш такова нещо? Къде ти беше умът?

И почти му дожаля за Моли.

В деня, в който Демарко се срещна с Тед Алън в Атлантик Сити, петима души получиха призовки, както беше обещал адвокат Даниъл Кейн.

Документът изискваше Дъглас Кембъл, Ричард Претър и Ръсел Макграт да предоставят данъчните си декларации и други финансови документи за седем години назад.

Госпожа Мартин от „Пи Ен Си Файненшъл“ трябваше да предаде цялата документация — включително аудиозаписи, ако има такива, — свързана с попечителския фонд на госпожа Кембъл.

И накрая, Кей Кайзър от Комисията по ценните книжа и фондовите борси трябваше да предостави всички документи от разследванията през последните двайсет години, свързани с „Рестън Текнолоджис“. Освен това тя трябваше да предостави и всякаква друга информация, с която разполагаше, относно господата Кембъл, Претър и Макграт.

Призованите реагираха различно.

Красивата госпожа Мартин се усмихна, метна призовката в кутията с изходящата си поща, като прикрепи към нея кратка бележка, после отново се зае със сметката, над която работеше.

Кей Кайзър отиде в спортната зала и в продължение на цял час удря боксовата круша.

Ричард Претър запокити чаша за кафе към стената на кабинета си и направи дупка в мазилката.

Дъглас Кембъл се разкрещя на жена си и адски се напи. Но той го правеше почти всяка вечер.

Ръсти Макграт поседя на палубата на яхтата си, наслаждавайки се на залеза и тананикайки си песен на Кени Роджърс.

Съдия Станли Брандън от Върховния съд беше на осемдесет и четири години и умираше от рак. Вече две години умираше. При последната му среща с Махоуни съдията изглеждаше като скелет от кабинет по анатомия, покрит с тъничък и крехък пергамент. Налагаше се всеки ден да го вкарват в кабинета му с инвалидна количка, не можеше да се изправя без чужда помощ и издържаше на съдийското място само няколко часа, после трябваше да го отведат в кабинета му, за да си вземе лекарствата и да подремне. През тези две години половината време на съдията минаваше в химиотерапия, лъчетерапия или просто в болничното легло, откъдето той водеше упорита битка със смъртта. Но беше ли склонен да подаде оставка, за да може някой бодър шейсетинагодишен младок да заеме мястото му? Никакъв шанс. Беше назначен до живот и, Бог му е свидетел, щеше да остане до живот.

Днес обаче се разнесе новината, че най-сетне на Брандън му предстои да се срещне с небесния съдник. Главният лекар в „Уолтър Рийд“ лично увери президента, че старото копеле надали ще преживее нощта. Слава богу, сигурно си беше казал президентът, и понеже бе разполагал с достатъчно време да се подготви за този момент, беше готов да започне тежката процедура по избор на заместник на Брандън.

Президентът покани в Белия дом десетина членове на Камарата и на Сената, за да обсъдят редица въпроси. Махоуни и Големият Боб Феърчайлд бяха сред присъстващите. Президентът беше в едно от оптимистичните си настроения в дух на всеобщо разбирателство, така че поднесе поизстинало кафе на смесената група от републиканци и демократи — хора, които не бяха единодушни дори кой ден от седмицата е — и поде разговор на различни теми: предложение за данъчна реформа, което Махоуни знаеше, че няма дори нищожен шанс да мине през Камарата, както и недомислен план за забавяне на износа на американски работни места към държави, където хората още орат с волове. Накрая стана ясно, че изтъкнатият юрист няма да доживее до следващата сутрин и президентът иска да запознае политиците с краткия списък на кандидатите, които е подбрал.

Президентът съзнаваше, че не би имало значение дори номинираният от него човек да е надарен със Соломонова мъдрост. Когото и да предложеше той, половината членове на Сенатската правна комисия щяха да намерят причини да отхвърлят кандидата като неприемлив. Хората в неговия кратък списък се оказаха трима политически неутрални федерални съдии, към които никога не бяха отправяни обвинения в съдебни пристрастия. Всъщност никой от тях никога не бе атакуван с обвинение да е родил и една-едничка оригинална мисъл. Президентът похвали качествата на всеки в основни линии с думите: Какво възражение бихте могли да имате срещу тези хора? Трима от присъстващите сенатори заявиха, че с предложенията си президентът е направил чудесен избор, трима други измърмориха, че ще обмислят сериозно избраните от президента кандидатури, което означаваше: Това някаква шега ли е? Президентът разбра, че го очаква обичайното боричкане, и сложи ведро край на срещата.