Майк Лосон - Рискове на играта

Тед свали краката си от бюрото и се изправи. Вече не изглеждаше толкова спокоен. Приличаше на човек, който всеки момент ще изпадне в ярост и ще се разфучи.

— Трябва да обясниш на Махоуни — заяви той, — че не се шегувам. Или ще направи каквото искам, или дъщеря му отива в затвора. И това е в най-добрия случай.

— Затова ли взриви колата й и я домъкна тук? За да уплашиш Махоуни?

— Не знам какви ги дрънкаш. Нищо не съм взривявал и не съм я домъкнал тук. Изпратих кола да я вземе. Дори й дадох няколкостотин долара в чипове, за да поиграе. — Тед се разсмя и добави: — Обаче като й знам късмета, надали ще играе дълго. Преди малко обядваше, а когато приключи играта, Гюс — той посочи мъжа с ботушите — ще я откара обратно във Вашингтон.

— Не, тя ще си тръгне с мен — отсече Демарко. — А сега добре ме чуй, Тед. Въртиш номера на един от най-влиятелните политици в страната. Даваш ли си сметка? Той не е някакъв дребен градски съветник. Може да изпрати ФБР подир тъпия ти задник само с едно телефонно обаждане. В момента най-умното, което можеш да направиш, е да забравиш за загубите си и да оставиш Моли да си опита шанса на съдебен процес. В замяна ти обещавам името ти да не бъде замесено.

— Не, ти ме чуй — възрази Тед. — Ще дам на Моли малко въздух и ще опростя дълговете й от хазарт, обаче…

— Моля? — попита Демарко.

— Казах, че ще опростя дълговете й. Предай на Махоуни, че може да счита това за подарък, един вид жест, с който му показвам, че съм разумен човек. Но си искам петстотинте хиляди, които Комисията е замразила, и искам федерално финансиране за конгресния център. Ако не ги получа, кльощавият задник на Моли Махоуни ще се озове в затвора. Или ще стане още по-зле. А сега изхвърли този нещастник от казиното ми, Гюс.

— Да вървим, приятел — рече Гюс и после допусна грешката да хване Демарко за рамото, за да го избута вън от стаята.

Демарко имаше боксов чувал в дома си в Джорджтаун. Обичаше да го удря, когато беше под напрежение, а моментът беше точно такъв. Беше бесен заради стореното от Моли и лъжите, с които бе засипала него и родителите си. Освен това беше бесен, че Тед Алън се опитва да се възползва от положението. На всичко отгоре и зъбът го болеше. Така че, когато Гюс Амато го стисна за рамото, той се завъртя рязко и го фрасна по брадичката по-силно, отколкото някога беше удрял боксовия си чувал.

В честен двубой Гюс най-вероятно щеше да го надвие. Изглеждаше по-силен от Демарко и вероятно беше свикнал да удря хора. Обаче това не беше честен двубой. Демарко го нападна неочаквано и Гюс се строполи на пода. Стовари се по задник с изпънати напред крака. Очите му добиха размазания и изцъклен поглед на човек, който всеки момент ще припадне. След малко тръсна глава като куче с подгизнала козина и крайниците му се размърдаха бавно и координирано, затова Демарко измъкна автоматичния пистолет от кобура му и го цапардоса по слепоочието с тежката цев.

Сега вече Гюс изгуби съзнание.

Моли Махоуни не обядваше, както твърдеше Тед Алън. Беше на масата за зарове и, изглежда, печелеше. Поставката пред нея беше пълна с чипове — зелени и черни. Зеленият чип беше на стойност двайсет и пет долара, а черният — сто. Лицето й беше зачервено, а очите й блестяха, все едно правеше най-страхотния секс в младия си живот.

На Демарко му идеше да я стисне за гърлото и да я разтърси.

Моли държеше заровете в ръка и се готвеше да хвърли — съдейки по чиповете пред нея, явно беше влязла в дълга серия. Печелеше пари за себе си и за десетината мъже около масата, а ако Демарко я прекъснеше, щяха да го замъкнат навън и да нахранят с него гларусите.

В този момент Моли хвърли желаното — четворка. Мъжете около масата изреваха, а Моли плесна ръка високо във въздуха с мъжа от дясната си страна, после с този отляво. Подхвърли един зелен чип на крупието.

Отново беше неин ред да хвърля. Тя постави петстотин долара, лимита на масата, на паслайна. Разклати заровете, после спря и хвърли чип от сто долара на крупието.

— Бокскарс — каза тя.

Бокскарс е числото дванайсет — по шест точки на всеки зар, а ако Моли улучеше числото при следващото си хвърляне, щеше да прибере три хиляди долара, защото залогът беше трийсет към едно. Само че разполагаше с едно-единствено хвърляне. А причината залогът да бъде трийсет към едно, естествено, беше фактът, че шансовете да улучиш са на практика нулеви. Залогът беше абсолютно безразсъден. Моли хвърли дванайсет и спечели.

Мъжете край масата отново изреваха. Моли беше тяхната кралица.