Майк Лосон - Рискове на играта

Винаги идвала в „Атлантик Палъс“, защото тук спечелила първия път. И защото Тед Алън бил толкова мил човек. Веднъж изгубила десет хиляди долара за по-малко от четири часа, а той й подарил безплатна вечеря, посещение на представление и стая в хотела. След това Тед й казал, че ако иска да поиграе още малко през уикенда, ще й даде аванс, извадил някаква картичка от портфейла си и написал нещо на гърба. „Просто го дай на касиерите в казиното и ще получиш каквото ти е нужно. Но нали разбираш, Моли — добавил той, — това е заем?“ И без да дочака отговора й, се засмял и й поръчал чаша „Дом Периньон“.

— Допреди два месеца дори нямах представа колко пари съм взела назаем — каза Моли. — Един ден отидох на касата с вълшебната картичка и не щеш ли, охраната ме поведе към кабинета на Тед. Знаех, че му дължа много, но когато той ми показа извлечението, че му дължа сто и девет хиляди долара… повърнах там, в кабинета му.

На бас, че на Тед това много му е харесало.

— Те ми казаха…

— Кои те?

— Тед и онзи тип Грег, счетоводителят му. Чух, че Грег загинал в катастрофа. Както и да е, предупредиха ме, че или трябва да им платя до седмица, или ще съобщят на татко и може би на пресата. Тогава ми хрумна идеята за акциите. Знаех, че Дъг Кембъл върши нещо такова — онзи телефонен разговор, за който ти разказах, е истина, — затова реших, че и аз мога, пък и знаех, че когато се разчуе за новите акумулатори за подводниците… Е, беше сигурна работа.

— И тогава си отишла при Тед — подсказа Демарко, — който има бизнес образование, но твърди, че никога не е чувал за търговия с вътрешна информация. И той реагирал повече от великодушно: Разбира се, Моли, ето ти петстотин хиляди долара. Като ще го правиш, спечели малко пари и за нас.

— Да — потвърди Моли, — не очаквах някой да забележи, защото не смятах да купувам много акции. Не съм Марта Стюарт, не съм известна личност. Освен това действах предпазливо. Задвижих всичко онлайн и… О, боже, какво ще правя, Джо?

Явно Моли не знаеше, че КЦКФБ държи „Рестън Тек“ под око заради проблемите в миналото. Ако знаеше, може би нямаше да поеме такъв риск. Или пък щеше да се пробва въпреки всичко. Може би е била толкова отчаяна, че при всяко положение би поела риска.

Демарко обаче не й повярва изцяло за Дъглас Кембъл. Самият той неволно я беше насочил към него, когато я попита дали се сеща за някой, който има достъп до личните й данни и се простира извън чергата си. И тогава тя се сети за Кембъл. Може би наистина беше чула телефонния разговор, както твърдеше, и може би така се беше досетила да се възползва от вътрешната информация. Моли Махоуни, която Демарко мислеше за жертва, беше достатъчно умна, за да го насочи към приемлив алтернативен заподозрян.

— Не знам какво ще правиш — отговори Демарко. — В момента вероятността да влезеш в затвора е петдесет на петдесет. Вероятността да те осъдят би била по-голяма, но адвокатът ти е същинска акула, затова ще насочи нещата по лъжлива следа и ще твърди, че Кембъл и няколко негови приятелчета са се възползвали от вътрешната информация, а не ти. Може и да се получи. Кей Кайзър все още иска да разбере откъде си се сдобила с онзи половин милион, който си инвестирала. Така че, ако се очертава да изгубиш процеса, можеш да й подхвърлиш Тед и дори хората зад Тед — те са по-голяма риба от теб. Има шанс да получиш по-малка присъда. Обаче тогава ще имаш проблем.

— Какъв?

— Ами първо, Моли, не се съмнявам, че и Тед ти го е казал, те имат човек, готов да свидетелства, че ти е дал парите и че Тед няма нищо общо. Обаче това не е най-големият ти проблем.

— А кой?

— Най-големият ти проблем е, че Тед може да заповяда да те убият.

Демарко откара Моли обратно във Вашингтон. Пътуваха четири часа и пристигнаха към девет вечерта. Махоуни беше казал, че иска да говори с дъщеря си преди майка й, и наистина ги чакаше в кабинета си.

Другите му служители си бяха тръгнали, останал беше само Пери Уолас. Когато Демарко пристигна с Моли, Уолас седеше пред бюрото на Махоуни с висока петнайсет сантиметра купчина листове в скута си и информираше своя шеф по различни политически въпроси. Колелцата на правителствената машина не бяха престанали да се въртят, защото Моли Махоуни бе арестувана.

Махоуни освободи Уолас и се обърна към Моли.

— Сядай тука. След малко ще говорим.

Моли пак се разплака.

Демарко разказа на Махоуни за срещата си с Тед, но пропусна, че е проснал бодигарда му в несвяст.