Майк Лосон - Рискове на играта

И после най-неочаквано Претър намира един милион долара и печели цяло състояние.

Е, ето един възможен сценарий, помисли си Демарко. Тримата събират парите, с които разполагат. Претър и Кембъл надали имат много, обаче Ръсти Макграт сигурно разполага с остатъка от премията при подписването на договора си, със заплатата си за първата година и може би дори с премия от застраховката заради травмата на коляното, сложила край на кариерата му. Следователно най-вероятно Макграт е човекът с парите. След това, благодарение на вътрешна информация, подадена от Кембъл, Претър прави първия си огромен удар на пазара и поделя печалбата с Кембъл и Макграт. Макграт си купува прекрасна голяма яхта, а Претър си наема скъп офис на няколко пресечки от Бика на Уолстрийт, откъдето да наблюдава отвисоко туристите, които му чешат топките.

Кембъл обаче не може да си позволи да живее разточително като Претър и Макграт, защото в противен случай може да накара някое куче пазач на правителството — КЦКФБ или данъчните служби — да се зачуди как така изведнъж е забогатял. За да може и Кембъл да вкуси малко от хубавия живот, Претър впряга познанията си в управлението на попечителския фонд на госпожа Кембъл и влага останалата част от незаконно спечелените пари на Кембъл в офшорна сметка. В крайна сметка Кембъл планира да се пенсионира рано — както е казал на Моли, — за да се порадва на парите, които Претър му е скътал някъде.

Последната подробност, заключи Демарко, беше тактиката да не посягат към „Рестън“ прекалено често, само три пъти за период от двайсет години. Но всеки път правят дебели пачки. А причината да не се възползват от достъпа на Кембъл до вътрешна информация в „Рестън“ повече от три пъти е, че не им се налага да го правят. Според Сал Анселмо Ричард Претър всъщност е много добър инвеститор и успява да увеличи богатството на приятелчетата си със законни сделки.

Да, такава беше теорията на Демарко, но тя имаше няколко проблема.

Най-сериозният беше, че той не разполагаше с никакви доказателства в нейна подкрепа. Второ, не можеше да проумее взаимоотношенията на Кембъл, Макграт и Претър. Кембъл и Макграт бяха стари приятели от футболния отбор, но доколкото знаеше, не бяха близки с Претър. Ранди Сойър му беше казал, че Претър дори не е завършил Вирджинския университет, така че единствената му допирна точка с Кембъл и Макграт беше фактът, че е бил в една стая с тях, когато друг футболен играч полетял през прозореца на спалнята му. А ако Макграт беше човекът с парите, както смяташе Демарко, би трябвало да е имал огромно доверие в способностите на Претър, преди да му повери спестяванията си, за да ги инвестира. Или пък не беше доверие, а страх. Може би Претър изнудваше Макграт заради смъртта на другия футболист. Хм. Може би. Трудно му беше да си представи някой като Макграт да се страхува от откачения Дики Претър.

Така или иначе, Демарко харесваше все още недоизпипаната си теория — че Макграт е дал на Претър първоначалния капитал, от който той се е нуждаел, че Кембъл е вътрешният човек, а Претър е мозъкът. В хода на размишленията Демарко осъзна нещо. Версията за заговор между тримата участници можеше да обясни защо Макграт, Кембъл и Претър са забогатели толкова. Но той не беше успял да научи нищо, което да свързва дейността им с Моли Махоуни.

Демарко допи бирата си. Нямаше представа каква ще е следващата му стъпка, но изобщо не се съмняваше, че ако направи каквото му се иска — тоест да поостане в Мъртъл Бийч няколко дни и да поиграе голф, — това никак няма да допадне на господаря Махоуни. Неохотно се надигна от столчето си на бара, хвърли последен поглед към Макграт, който си седеше предоволно на кърмата на яхтата, и неохотно се помъкна към колата.

— В този плик има сто двайсет и пет хиляди долара — каза Престън Уитман. — Достатъчно, за да откупим от теб дълга на Моли Махоуни, и малка компенсация за неприятностите ти.

— Моля? — възкликна Тед Алън. — Защо ще плащаш дълга на момичето? И откъде си намерил парите, по дяволите?

— Успокой се, Тед, нека ти обясня. Много хора не харесват Джон Махоуни. Някои не го харесват по лични причини, други не го харесват, защото е демократ. Срещал съм се с много от тези хора…

— Какво? По дяволите, ако си…

Лобистът вдигна ръка.

— Изслушай ме, Тед. Отдавна съм в този бизнес. Знам какво правя. Както и да е, казах ти, че се срещнах с тези хора и им съобщих, че събирам пари — малки дарения от пет до десет хиляди долара, а повярвай ми, за тези хора това е малко дарение — и че парите ще създадат огромен политически проблем за Махоуни. Когато ме питаха как точно ще използвам парите, отговарях „Надали искате да знаете“. Беше много лесно.