Майк Лосон - Рискове на играта

— Как така не успявате да разберете кой е инвеститорът?

— Ами така. Който и да го е направил, беше основал фиктивна инвестиционна компания с пет-шест служители, които не съществуват. Компанията беше подала нужните документи в нужните служби, служителите й до един имаха номера на социални осигуровки, данъчни партиди и всичко останало. На хартия всичко изглеждаше законно, само дето хората не съществуваха.

— Не можахте ли да проследите парите?

— Как звучи само, „не можахте ли“! Следихме ги от една офшорна банка до друга, докато накрая не изчезнаха яко дим. Не забравяйте, Демарко, това се случи преди четиринайсет години и сигурно ще се учудите, че банки в държави като Беларус и Нигерия нямат същите документални практики като нас, особено ако подкупите банкера.

— Преди малко говорехте за инвеститора като за мъж. Знаехте ли кой е?

— Не. Можеше да е и жена или да са били повече от един. Обаче в момента сме сигурни, че човекът, изтъргувал вътрешната информация, е от „Рестън Тек“. Когато се случи с приспособлението за водната мрежа, можеше да е някой от „Рестън“ или от водопречиствателните фирми. Но когато се случи втори път с различна компания, се убедихме, че човекът е служител на „Рестън“.

— Обаче нямате представа кой е.

— Никаква, а повярвайте ми, Кайзър здравата се порови. Преди пет години се случи отново. Този път беше замесена компания, която проектира електромоторите, които се свързват с колелата на реактивен самолет.

— Моля?

— Нали се сещате как, когато самолетът чака на изхода, го избутват назад с едно камионче? А след като самолетът застане на пистата, той се придвижва бавно и изразходва много гориво. Въпросното електромоторче с презареждащ се акумулатор се закрепва за колелата на самолета, който с негова помощ може да се придвижва и да маневрира. Не само пестите гориво, но можете и да уволните всички служители, които управляват камиончетата, теглещи самолетите. Изобретението не беше одобрено от Федералната авиационна агенция, но дори само идеята покачи цената на акциите.

— И какво стана? — попита Демарко.

— Каквото стана и с бронежилетките. Непосредствено преди компанията да съобщи за новото електрическо моторче, някой купи голям брой акции и реализира печалба. Този път инвеститорът беше европейски хедж фонд, който също се оказа само празна черупка, защото беше основан в Лихтенщайн, в Швейцария или някъде там, и на нас ни беше още по-трудно да разберем кой е замесен. Искам да ви обясня, че „Рестън Тек“ е много подходяща за търговия с вътрешна информация. Във всеки един момент фирмата работи над нови технологии с трийсет-четирийсет различни производители и ако успеете да се досетите кое ще е следващото голямо откритие, то ще се превърне в златна мина. Доколкото ни е известно, досега се е случвало три пъти.

Което ни връща към Моли Махоуни и акумулаторите за подводници. Дори Кайзър признава обаче, че сега има нещо странно, защото в предишните случаи ставаше дума за много пари. Влагаха се милиони, за да бъдат спечелени още повече милиони. Не си играеха на дребно с някакъв половин милион и четвърт милион печалба. Другата особеност е, че човекът, който въртеше номера в миналото, беше достатъчно умен, за да не го заловим, за разлика от Моли Махоуни, която на практика си окачи на врата табела „Аз съм мошеник“.

— Звучите доста убеден във вината на Моли.

— Ами иска ми се да можех да се усъмня, но честно казано…

— Да, да, но ако Моли не го е направила, може да са хората, вършили същата измама и предишните пъти.

Сойър направи физиономия, която казваше „Доста се съмнявам“.

Демарко предпочете да пренебрегне скептицизма му.

— Добрата новина, произтичаща от другите случаи, е, че са отпреди назначаването на Моли в „Рестън“. Тя работи там само от четири години. Затова спокойно можем да допуснем, че извършителят на предишните измами се крие и зад тази история с акумулаторите за подводниците. Основният проблем е, че предишните случаи объркват нещата, а адвокатите на защитата обожават да има объркване. — И преди Сойър да успее да помрачи въодушевлението му, Демарко завърши: — Благодаря, Ранди. Много ми помогна. Ще се постарая Махоуни да научи.

Почти никой не бе в състояние да уплаши Гюс Амато, който не бе отстъпил в нито една битка през живота си. Беше силен и умееше да понася удари, а ако не можеше да победи с юмруци, прибягваше до тръба, до тухла или до първото, което докопаше.