Майк Лосон - Рискове на играта

— Как така маниачка? — попита Демарко.

— Ами тя работи по осемнайсет часа на ден. Не е омъжена и никой не знае да води някакъв социален живот. Или сексуален. Само работи. Все едно си е наумила да окачи на бесилото всеки уличен в длъжностно престъпление чиновник, преди да умре. Моли Махоуни здравата е загазила, щом Кей Кайзър й е хвърлила око. Тя е умна, корава, никога не се отказва и почти никога не бърка. Всъщност не си спомням някога да е грешила.

Страхотно, изглежда, Моли беше вбесила Супермомичето.

— Защо изобщо е започнала да разследва Моли? — попита Демарко. — Не ми се вярва просто да я е забелязала да купува десет хиляди акции насред милионите акции, които се търгуват всекидневно.

— Не е разследвала Моли. Наблюдавала е „Рестън Текнолоджис“. Ние в КЦКФБ ги наблюдаваме от години, още преди Кей Кайзър да започне работа при нас.

— Защо?

— Защото там вече имаше три търговски измами въз основа на вътрешна информация — поне за толкова знаем. Едната е отпреди двайсет години и така и не заловихме извършителите.

— Нима! — възкликна Демарко. Това беше добра новина. — А какви бяха другите случаи?

— Първо, разбирате ли с какво се занимава „Рестън Текнолоджис“?

— Всъщност не. Знам само, че Моли е инженер и работи за „Рестън“, а „Рестън“ работи с друга компания, наречена „Хъбърд“, по проектирането на някакъв свръх акумулатор за флота. Дори не знаех, че подводниците използват акумулатори. Мислех, че се задвижват с ядрено гориво.

— Така е, но когато се наложи да изключат реакторите, използват акумулатори. А намаляването на тяхната големина е сериозно нещо. Сигурно си представяте дванайсетволтовия акумулатор, който имате в колата си. Само че в акумулаторите за подводници има повече от сто свързани клетки, всяка клетка тежи повече от четиристотин и петдесет килограма, а целият акумулатор заема доста голямо помещение в подводницата. За всеки кораб размерът и теглото са от основно значение — ако съумеете да намалите размера на акумулатора, ще успеете да поберете повече неща в подводницата: оръжия, хитроумни джаджи, какво ли не. Затова флотът е склонен да плати адски много пари за допълнително свободно място.

— Схванах — рече Демарко.

Сойър се наведе и оправи знаменцето до един от надгробните камъни, а Демарко забеляза, че там пише „Мърфи“. Моминското име на майка му. Надали беше роднина на този човек, загинал по време на Корейската война, но съвпадението му се стори зловещо.

— Акумулаторите са само най-новото изобретение на „Рестън“ — продължи Сойър. — Компанията е основана от един гений на име Байрън Рестън. Бил изобретател, нещо като съвременен Томас Едисън, и имал около хиляда патента по свои проекти. Намирал производител в съответната област, предлагал подобрението и с партньорската компания си поделяли печалбата. Бил истински вълшебник. Вече е покойник, но компанията се управлява от сина му. Занимава се със същото като преди, но в по-големи мащаби и наема най-големите умници, до които се докопа. Преди двайсет години „Рестън Тек“ си партнирала с компания, която произвеждала някакво приспособление за системите за пречистване на водата. Това било голяма чудесия, защото всеки голям град в страната има водопречиствателна станция и каквото и да представлявало въпросното приспособление — филтър или някаква друга джаджа, — щяло да направи процеса значително по-евтин, а компанията, която го е създала, значително по-богата. Обаче два месеца преди фирмата публично да оповести новия продукт, някакъв инвеститор купил техни акции на стойност един милион долара, и то в момент, когато цената им била най-ниска. Всъщност компанията изглеждала пред фалит и никой друг не купувал акциите й. След като оповестили, че имат продукт, който ще продадат на всяка водопречиствателна станция в страната, цената на акциите им скочила до небето, инвеститорът спечелил почти пет милиона долара, а цялата история замирисала на търговия с вътрешна информация. Защо някой ще купува толкова много акции от една затъваща компания, освен ако не знае, че там са на прага на голям пробив? В крайна сметка не успяхме да докажем, че има виновен за търговия с вътрешна информация, и инвеститорът си замина по живо, по здраво със своите пет милиона.

Сойър спря и оправи още едно знаменце на друг гроб, а Демарко се запита дали човекът не страда от някакво обсесивно-компулсивно разстройство.

— Минават шест години и този път „Рестън“ работи с компания, производител на бронежилетки. Изобретяват някакво съединение, което ще олекоти жилетката, но без да намали предпазната й сила. Обаче точно както и с приспособлението за водните системи, три месеца преди производителят на жилетките публично да оповести продукта, който ще продава в огромни количества на Пентагона, някой купува грамаден брой акции, цената им се качва шеметно и инвеститорът спечелва почти дванайсет милиона долара. Този път обаче ние не успяваме да разберем дори кой е той.