Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Не те съдя. Не знам точно с какво се занимаваш, но се досещам. Някога оплаквала ли съм се от това?

— Не.

— Именно. Аз не съм дошла да те променя. Уважавам те, но повече от всичко искам да те виждам жив.

— Значи ставаме двама с това желание.

— Е… тогава трябва да си по-предпазлив. Да се поучиш от грешките си.

Рап се замисли за хотелската стая, за петимата идиоти с автоматите и направи първата си грешка за тази сутрин.

— Мислиш, че е лесно да се занимавам с подобни гадости ли?

— Моля? — Тя се отдръпна от него.

Той осъзна грешката си.

— Извинявай, последните ми няколко дни бяха много напрегнати. Не мога да ти кажа какво точно се случи. Само ще спомена, че някои хора не си свършиха добре работата, в резултат на което ме простреляха.

— Стан?

Дядото на Грета беше много близък със Стан Хърли и Томас Стансфийлд. Той беше дискретен швейцарски банкер, което често помагаше на Рап в работата му. Той обаче не искаше да я забърква в тази история и затова скри от нея теориите си.

— Не съм сигурен, но едва ли е той — отвърна и в опит да смени темата, добави: — Доста добре реагира, като мъжко момиче.

— Какво имаш предвид?

— Мислех, че ще побеснееш, като видиш раната.

— Не бих казала, че съм приятно развълнувана, но не виждам как ядът ми ще помогне… поне на този етап. По-късно ще имам достатъчно време да ти се карам. Сега обаче искам да огледам добре раната.

Рап се поколеба.

— Някога занимавала ли си се с нещо подобно?

— Минала съм курсове по оказване на първа помощ. Освен това баща ми е ловец и аз ловувам от малка, ако си забравил.

— Разбира се, че не съм забравил. Видях те как уби лос от осемстотин метра.

— Точно така. И не мисля, че бих се справила по-лошо от теб. — Посочи залепения накриво лейкопласт. — Имаш ли още превързочни материали?

— Да… в банята са.

— Добре… седни на леглото.

Рап се усмихна.

— По-спокойно, принцесо. Аз не съм някакво си парче месо. Може първо да ми вземеш нещо за закуска.

Тя не му обърна внимание и отиде направо в банята.

— Добре тогава, сам ще си поръчам закуска. Да поръчам ли и за теб?

— Не, благодаря. — Тя се върна от банята с найлонова торба и направи знак на Рап да седне на леглото. После остави превързочните материали и свали якето си. Нави ръкавите на пуловера си и отиде пак в банята, за да си измие ръцете.

Рап набра по телефона номера на румсървис и поръча закуска за двама. Ако Грета не изядеше нейната, той щеше да й помогне. Когато приключи с поръчката по телефона, тя седна до него на леглото и се зае внимателно да отлепва лейкопласта от раната му. Рап понесе това леко, докато тя не свали марлята от рамото му. Върху раната се беше образувала коричка, която се отлепи заедно с марлята. Грета взе кърпа и леко избърса кожата около дупките от куршума. След това натопи памук в спирт и повтори действието. Рап стисна зъби.

— Как ти се струва? — попита я той.

— Още не знам — отговори тя. — Доста се е подула. Ти как се чувстваш?

— Не много зле.

Тя го сграбчи за брадичката и обърна лицето му към нейното.

— Не ме лъжи, сигурно много те боли.

— Не е приятно, но е къде-къде по-добре отколкото да съм мъртъв.

Тя огледа рамото му.

— Стреляли са по теб отзад.

— Да. Как позна?

— Раната на гърба ти е по-малка от тази отпред. Имал си късмет, че куршумът не е засегнал жизненоважни органи. Какъв калибър беше куршумът? Девет милиметра?

Рап остана изненадан.

— Мисля, че да. Как разбра?

— Казах ти, ловувам от малка. В моята страна почти всеки бива обучаван да стреля с пушка и пистолет. Дори момичетата. Виждала съм какви са пораженията от куршум. Ако беше прострелян с пушка, изходното отверстие щеше да е много по-голямо.

— Права си. Най-вероятно е девет милиметра.

Грета почисти раната, наложи чисти марли и бинтова рамото. Когато свърши, върна се в банята и си изми ръцете. На него не му убягна, че тя беше доста мълчалива през последните пет минути. Когато се върна, той разбра защо.

Грета застана срещу него, подпря се на стената, скръсти ръце и каза:

— Ти си участвал в касапницата в хотел „Ла Фльор“.

Рап остана безмълвен. Трябваше да се досети, но заради обезболяващите реакциите му бяха забавени.

— Грета, знаеш, че не мога да говоря за работата си.

Тя извърна поглед и прехапа долната си устна.

— Загинали са невинни хора. Няколко гости на хотела и един прислужник, да не говорим за проститутката, петролния министър и цялата му охрана. — Тя насочи сините си очи към него. — Моля те, кажи ми, че не си бил там.