Барри Эйслер - Рейн-сан - Гробище за спомени

http://www.bodyandsoul.co.jp

Освен това, доколкото ми е известно, екстериорът на „Кабая Кофи“ в Янака не се е променил поне от 1938-а, когато отворили заведението във все същата малка сграда. Интериорът обаче е осъвременен. Съответно описанието на Рейн е плод единствено на моето въображение. И все пак ви препоръчвам това старомодно кафене, „кисатен“, каквото може да видите само в Япония, както и целия район Янесен (Янака, Незу, Сендаги):

http://www.toothpicnations.co.uk/my-blog/?p=6778

А ето още информация за местата от книгата: „Камия“ в Асакуса, където Рейн се среща със своя резидент Шон Макгроу, след като го нападат в Юено, е най-старият токийски бар в западен стил. Голямо шумно заведение, непретенциозно, с общи маси. Ако сте чужденец, може да привлечете вниманието. Опитайте „денки буран“ — електрическо бренди — или се придържайте към наливната бира:

http://travel.cnn.com/tokyo/drink/kamtya-bar-849180

http://www.kamiya-bar.com

Чудесна фото екскурзия на съвременен Угуисудани, където Рейн се запознава със Саяка в един от многобройните хотели за любов:

http://pingmag.jp/2013/03/25/welcome-to-uguisudani/

„Тайхо Чуука Риори“ (китайска кухня), мястото на втората среща на Рейн с Макгроу:

http://tabelog.com/tokyo/A1316/A131602/13001670/

Кафенето „Лъвът“ в Шибуя, където Рейн получава жизненоважни сведения:

http://blog.uchujin.co.uk/2010/09/lion-cafe-tokyos-worst-best-kept-secret/

http://www.tokyofoodlife.com/?p=1829

Прекрасна фото екскурзия по линията „Аракава“, последния оцелял токийски обществен трамвай:

http://Idersot.smugmug.com/photos/swfpopup.mg7AlbumID=25699252&AlbumKey=mLnMtm

И също:

http://lifetoreset.wordpress.com/2012/09/01/aboard-toden-arakawa-one-of-tokyos-remaining-street-car/

Статия за едни от най-хубавите сенто в Токио. Ето откъде научих за „Дайкоку-ю“, мястото на убийството с електрически ток (и чудесно място за следобедно накисване в басейна):

http://travel.cnn.com/tokyo/visit/sento-spectacular-tokyos-amazing-public-baths-199776

Чудесна статия за една разходка в Кита-Сенджу, квартала, в който се намира банята „Дайкоку-ю“:

http://www.japantimes.co.jp/life/2011/01/09/environment/the-narrow-roads-of-senju/#.UdAtQhaHoUw

„Кафе де Ламбър“, класически токийски кисатен и подходящо място за обмен на секретна информация:

http://www.tokyofoodlife.com/?p=323

„Кабая Кофи“, поредното класическо заведение, любимо място за тайни срещи на Макгроу:

http://www.timeout.jp/en/tokyo/venue/8951/Kabaya-Coffee

Страхотен фотографски блог за Накагин Капсюл Тауър:

http://www.ignant.de/2013/09/05/1972-by-noritaka-minami/

И репортаж от двама западни архитекти, успели да обезопасят един от апартаментите в небостъргача и да живеят в него:

http://www.dornusweb.it/content/domusweb/en/architecture/2013/05/29/the_metabolist_routine.html

Ето някои удивителни снимки на студентски демонстрации в Токио, 1968-1971:

http://www.magnumphotos.com/C.aspx?VP3=SearchResult&ALID=2TYRYDMD2HVR

Харесвам тази снимка на младия Терумаса Хино с още няколко джаз легенди в Шинджуку Дъг, 1968. Тя дава отлична представа за атмосферата на токийската джаз сцена през 1972-ра:

http://openers.jp/culture/tips_event/artdish0617.html

И „Сам, сам и сам“ на Хино, парчето, което в романа той изпълнява с квартета си в „Таро“. Беше ми приятно да пиша за него. Разкошна, запомняща се музика:

http://www.youtube.com/watch?v=Nn-LQpFhGIY

Още за продължителната финансова роля на ЦРУ в японската политика:

http://www.nytimes.com/1994/10/09/world/cia-spent-millions-to-support-japanesc-right-in-50-s-and-60-s.html

Вербуването на чуждестранни политици от страна на ЦРУ не е нищо ново. Ето един нов пример, този път от Афганистан:

http://www.nytimes.com/2013/04/29/world/asia/cia-delivers-cash-to-afghan-leaders-office.html

Кратка история на скандала с подкупите на „Локхийд“ в Япония:

http://en.wikipedia.org/wiki/Lockheed_bribery_scandals#Japan

Кратка история на комисията „Чърч“. През 1975-а сенатор Чърч казва: „Известна ми е възможността за установяване на тотална тирания в Америка и ние трябва да се погрижим Националното управление за сигурност и всички служби, разполагащи с тази технология, да действат в рамките на закона и под съответния контрол, за да не прекрачим никога тази пропаст. Пропастта, от която връщане няма“.

http://en.wikipedia.org/wiki/Church_Committee

В наше време, за да „внесе“ каквато и да е своя външна политика в Щатите, американското правителство само трябва да цитира думите на Линдзи Греъм, учен, спасител на конституцията и създател на един лозунг в стила на Джеферсън: „Бойното поле е родината“:

http://www.washingtonpost.com/blogs/right-turn/wp/2013/04/19/sen-lindsey-graham-boston-bombing-is-exhibit-a-of-why-the-homeland-is-the-battlefield/

Майкъл Хейстингс (1980–2013) — американски журналист и писател, борец за свобода на печата. Барет Браун (р. 1981) — американски журналист и сатирик, смятан за неофициален говорител на Анонимните. — Б.пр.

Якитори — пилешко шишче на скара. Такояки — тестени топки, пълнени със смлени или кълцани калмари. — Б.пр.