Барри Эйслер - Рейн-сан - Гробище за спомени

— Значи искате да отклоните част от корпоративните подкупи, които ЦРУ дава на японски политици. Да създадете… черна каса.

— Щом му викаш така.

— Начело с теб.

— Точно така.

— Само в Япония ли?

Той се озърна през рамо и се усмихна.

— Не се майтапех, като ти казах, че си по-умен, отколкото си мислех. Не само в Япония, естествено. Тази работа може да придобие глобален мащаб. По дяволите, вече е придобила глобален мащаб, ама на дребно. Може да се развие още повече. Искам да ми помогнеш да я развием.

— Като убивам хората, които не са съгласни с теб ли?

— Ти какво предпочиташ? Да нападнем друга страна и да изгубим още петдесет-шейсет хиляди души ли?

— Това ли е единствената ни реална алтернатива?

— Явно. Виж, ще има много пари, ако работим с хора, които притежават въображението да си ги поискат и могат да ги разпределят разумно.

— Имаш предвид комисиони за теб.

— Не комисиони. Партньорство. Предлагам начин да направим баницата по-голяма. Получателите задържат повече, съответно има повече и за мене.

— Тоест злоупотреба с рушвет.

— Господи, да ме обидиш ли искаш? Аз създавам таен фонд за действие! Той е необходим и методите ми са сравнително безобидни. Известно ми е, че някои резиденти се опитват да връзват двата края, като внасят хероин в Съединените щати. Сигурно и ти познаваш такива от Виетнам. Така е по-добре.

— Даже да се съглася да участвам, как ще се оправиш с Бясното куче?

Макгроу се обърна към мен със светнали от надежда очи.

— Не мисли за Бясното куче. Той зависи от мене. Мога да се оправя с него. Пък и той те смята за мъртъв, забрави ли?

— Ами момичето в инвалидната количка?

— Нищо не го заплашва. То имаше значение само като връзка с тебе.

— Значи си знаел за това. И не си имал нищо против. — Извадих броунинга изпод расото.

Той разбра, че се е изпуснал.

— Виж, аз не исках. Беше идея на Бясното куче.

— Нали каза, че се оправяш с него?

— Да. Съжалявам за случилото се. Хайде да започнем на чисто, съгласен ли си? Обстоятелствата се промениха. Сега знам колко си ценен. И ти знаеш колко е важна програмата.

— И за Такизава ли си знаел? За гаджето на Бясното куче?

— Хайде стига си лицемерил, Рейн! И ти си същият като мене. Когато се сблъска с този проблем, беше готов да си разчистиш пътя с убийства, забрави ли?

Сетих се за Тацу.

— Става въпрос за разделителната линия. Аз не я прекрачвам. За разлика от теб.

— Каква разделителна линия? Да убиеш Бясното куче и баща му беше твоя идея, по дяволите, въпреки че аз те насочих натам. И ти не се поколеба, когато ти казах, че ще трябва да очистиш още един човек. А той нямаше нищо общо с това.

— Те бяха участници. Не случайни минувачи.

— По някаква щастлива случайност. Изкарваш необходимостта добродетел.

— Значи си знаел за гаджето?

— Моите уважения, момче, обаче ми се струва, че се съсредоточаваш не, върху каквото трябва.

— Нима?

Изглежда, го усети в гласа ми. Спря, завъртя се към мен, видя пистолета и пребледня.

— Изслушай ме. Не ставай пак старата луда глава. Да не мислиш, че не съм се подсигурил? Да не мислиш, че не деля парите с хора в Щатите?

— А ти да не мислиш, че това означава, че им пука за теб? Нищо няма да кажат, ако изчезнеш. Просто ще си намерят нов бизнес партньор. Изгода и разходи, нали помниш?

— Не, на тях наистина им пука за мен.

Вече се луташе наслуки. Това ми носеше огромно удовлетворение.

— А и сега съм мъртъв, забрави ли? — напомних му. — Ти самият го каза. Мога да правя всичко.

Той облиза устни.

— Заради момичето на инвалидната количка ли е? Виж, съжалявам. Не знаех, че сте толкова близки.

— Тогава защо сте я заплашвали с Бясното куче? Ако не сте знаели, че сме близки, нямаше да смятате, че може да я използвате.

Макгроу умолително протегна ръце.

— Виж, момче, ти не разбираш. Ако просто ме изслушаш, можем…

— Казах ти. Не ми викай „момче“.

Той инстинктивно понечи да вдигне ръце. Протегнах броунинга напред и натиснах спусъка. Оръжието подскочи в ръката ми и гърмежът отекна сред надгробните камъни. В челото на Макгроу се появи дупчица. Той зяпна и очите му се оцъклиха, после се строполи на земята.

Скрих пистолета под расото и се отдалечих с достолепна монашеска крачка. Неколцина посетители се оглеждаха, зачудени какво са чули, но като видяха просто някакъв безобиден монах, се върнаха към заниманията си — да поставят цветя, да палят тамян и да се молят за мъртвите.