Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Не изчака отговор и остави Дъгит да се пържи в собствения си сос. Старши инспекторът или щеше да изкрещи на някого да провери въпросната информация, или да притича да се оплаче на шефката. Никое от двете не му даваше повод за безпокойство, докато вървеше по коридора към оперативната си стая. Безпокоеше го предчувствието, че тримата са замесени в ритуалното убийство, както и че има връзка между смъртта им. По един орган за всеки от убийците на момичето, по един орган, изтръгнат от тях самите и натикан в устите им. Само че съвпаденията се нуждаеха от сериозно потвърждение, за да издържат на по-сериозна атака. В момента малко им трябваше, за да бъдат разбити на пух и прах.

— Ами ако е още жив?

Лица с изписана на тях почуда се вдигнаха към Маклейн, когато влезе в стаята. Навъсения Боб дори свали за миг вестника си, макар краката му да останаха на масата, което означаваше, че може и да си е дремвал. Макбрайд се беше прегърбил над лаптопа и се взираше в иконките. Когато отмести поглед от екрана, Маклейн с изненада установи, че младият детектив е блед като платно и със зачервени очи, сякаш не е спал с дни. Костюмът му не беше изгладен, както обикновено, а косата отдавна не беше виждала гребен.

— Шестият мъж. Който не е тук. — Маклейн посочи фотографията с отбора млади гребци, която бе закачена на стената. — Ами ако е жив и е узнал, че сме намерили трупа, и се опитва да прикрие следите си?

Навъсения Боб продължаваше да го гледа с празния поглед на току-що събудил се човек.

— Вижте сега. Тялото е изчезнало, както и всичките извадени органи и стъкленици. Останали са единствено другите предмети. Знаем, че по тях липсват отпечатъци от пръсти или следи от ДНК, така че от предметите особена полза няма. Дори и да се натъкнем на някое име, ще ни е изключително трудно да го заковем за нещо. Връзката с Бърти Фаркър не е достатъчно основание. Тъй де, баба е познавала трима от тях, но не мисля, че е имала нещо общо със случая. Да не забравяме обаче, че допреди месец трима от петимата бяха още живи.

Макбрайд бе първият, който успя да догони мисълта на Маклейн.

— Но нали знаем, че Джонатан Около е убил Барнаби Смит, а Бакън Стюарт е убит от ревнивия си любовник.

— Сигурен ли си, детектив? Аз лично не съм. Според мен това разследване беше претупано, за да не изпадне старши инспекторът в неудобно положение. По същия начин разследването на убийството на Смит бе прекратено, след като заловихме Около. Дъгит няма никаква идея кой е убил Джонас Карстеърс. Вече знаем, че всички са свързани с ритуалното убийство и някой е извадил техни органи. Три сходни убийства са повече от съвпадение.

— Всъщност има нещо, което може да обясни това, сър. — Макбрайд завъртя лаптопа към Маклейн. — Опитах се да проследя изтичането на информация, за да си изясним как имитаторът е разбрал толкова подробности за убийството на Смит, след като не бяхме съобщили нищо на пресата. Сетих се, че всички фотографии на криминалистите са цифрови. Копирането им е изключително лесно. Хиляди снимки се събират във флашка с размерите на пощенска марка. Не мога обаче да тръгна по кабинетите им и да ги разпитвам, пък и не се сещам защо му са на някого копия, освен, за да ги продаде на вестниците.

— В Бразилия щеше да им вземе добри пари.

— Моля?

— Смъртта е неразделна част от тяхната култура. Имат специализирани вестници, в които се публикуват снимки от фатални инциденти. Понякога фотографите пристигат на местопроизшествието преди полицията и линейките. Въпросните вестници се продават направо на улицата. Снимки като тези щяха да си спечелят голяма популярност.

Макбрайд потръпна.

— Откъде знаете всичко това, сър?

— Ползата от скъпото образование. Знам по нещо за много неща. Освен това гледам „Дискавъри“. Та какво казваш за Смит и снимките?

— А, да. Ами, предположих, че след като някой ги е продал, сигурно е било онлайн. Затова започнах да търся нерегламентирани снимки.

— От наблюдаван компютър в участъка? На това му се вика смелост.

— Не, сър. Майк ми услужи с лаптопа си. Той е извън системата. В противен случай трябваше да поискам писмено разрешение от Дървеняка, а вие го знаете що за птица е.

— Детектив, говорехме за снимките. — Маклейн посочи екрана.

— Да, сър. Ами… попаднах на доста. От местопрестъпления, автомобилни катастрофи. Предполагам, че има доста от Бразилия, както споменахте току-що, само че не знам езика. Като испански е, но малко по-различен.