Станислав Лем - Бялата смърт

Арагена била планета, застроена отвътре, защото нейният владетел, Метамерик, който се разпростирал по екваториалната плоскост на триста и шестдесет градуса и по този начин опасвал своята държава, като така й бил не само господар, но и защита, желаейки да запази своя народ, ентеритите, от космическо нашествие, забранил да се премества каквото и да е, дори и най-малкото камъче, на повърхността на планетата. Затова сушата на Арагена била дива и мъртва и само брадвите на светкавиците кълцали кремъчните гърбове на планините, а метеорите дълбаели с кратери континентите. Но десет мили под повърхността се разпростирала зона, където ентеритите не щадели силите си. Пробивайки родната си планета, те запълвали вътрешността й с кристални градини и градове от сребро и злато. Издигали къщи с покрива надолу във вид на додекаедри или икосаедри, а също и хиперболични дворци, в чиито огледални куполи всеки можел да се види, увеличен двадесет хиляди пъти като в театър на великани — защото обичали блясъка и геометрията, а били и знаменити строители. По тръбопроводи прокарвали вътре в планетата светлина, която филтрирали ту през смарагди, ту през диаманти, ту през рубини и затова имали според желанието си разсъмване, обяд или розов сумрак. А така били влюбени в собствените си форми, че целият им свят бил огледален. Имали кристални превозни средства, движени от дъха на горещи газове, без прозорци, защото целите били прозрачни, и пътувайки, те виждали себе си, отразени във фасадите на дворците и храмовете — предивни многократни отражения, които се плъзгали, докосвали и греели с цветовете на дъгата. Имали дори свое небе, където в паяжини от молибден и ванадий греели шпинели и планински кристали, които произвеждали в огън.

Наследствен и едновременно с това вечен владетел бил Метамерик, защото имал студено и прекрасно многочленно тяло, а в първия му член се намирал разумът. Остареел ли той, след хиляди години, когато кристалните мрежи вече се изтривали от високоразрядното мислене, властта след него приемал следващият член и така нататък, защото членовете му били десет милиарда. Метамерик бил потомък на ауригените, които никога не бил виждал, а знаел за тях само това, че когато ги заплашила гибел от някакви страшни същества, които се занимавали с космонавтика и напуснали заради нея родните си слънца, затворили всичките си знания и жаждата си за живот в микроскопични атомни зърна, с които оплодили скалните дълбини на Арагена. Дали й това име, защото им напомняло за тях, но дори не поставили въоръжен крак върху скалите й, за да не насочат с тази следа жестоките си преследвачи. Загинали до един с единствената утеха, че техните врагове, наречени бели или бледи, дори няма и да се досетят, че не са ги унищожили напълно. Ентеритите, които се появили от Метамерик, не знаели като него за този свой необикновен произход: историята за ужасния край на ауригените, а също и за началото на ентеритите била записана на черен везувианов кристал, скрит в центъра на планетата. Толкова по-добре я знаел и я помнел обаче техният владетел.

От каменистата и магнетичната почва, която енергичните строители копаели, увеличавайки подземното си кралство, Метамерик наредил да правят редици от рифове, които хвърляли в празното пространство. Те опасвали планетата с адски пръстени, като не давали достъп до нея. Така че космическите пътешественици заобикаляли тази област, наречена Черна трескавица, защото огромните късове летящ базалт и порфир се удряли така начесто, че давали началото на цял един метеорен поток, и мястото било източник на всички комети, болиди и каменни астероиди, замърсяващи цялата система на Скорпион.

Метеорите падали и върху Арагена като каменни лавини, бомбардирали я, браздели я и я разоравали, превръщайки с огнените фонтани на ударите си нощта в ден, а деня — с облаците прах — в нощ. Но до държавата на ентеритите не достигало и най-малко потрепване. Който и да се осмелял да приближи планетата им, щял да види, ако не разбие по-напред кораба си в скалните въртопи, каменна кълбо, подобно на череп, надупчен от кратери. Дори вратата, водеща към подземието, ентеритите направили да прилича на разтрошените скали.

Хиляди години никой не посещавал планетата, но Метамерик не смекчавал нито за миг нарежданията за строга бдителност.

Но се случило така, че един ден група ентерити, която излязла на повърхността, видяла нещо като гигантска чаша, забита с долната си част в натрупаните скали, с обърната към небето вдлъбнатост, разбита и надупчена на много места.