Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Изскочи нещо. Разбрах се с шефката.

— Не се и съмнявам.

Маклейн игнорира заядливата забележка. Случаят бе по-важен.

— Чудех се докъде е стигнало разследването за Карстеърс.

— Дойде да злорадстваш ли? — На слепоочието на Дъгит се изду вена, а бузите му се зачервиха.

— В никакъв случай, сър. Просто името му изскочи в едно от моите разследвания. Ритуалното убийство.

— А, да. Безнадеждният случай. Джейн ти го възложи само защото смяташе, че занимавайки се с него, няма да създаваш много проблеми. Бас ловя, че вече съжалява за решението си.

— Всъщност вече установихме кой е един от извършителите.

— Арестува ли го?

— Мъртъв е от близо петдесет години.

— Значи, си установил грънци.

— Не бих казал, сър. — Маклейн устоя на изкушението да цапардоса началника си в лицето. Щеше да е забавно, но с повече от сериозни последствия. — Открих връзка между него, Джонас Карстеърс, Барнаби Смит и чичо ви.

Е, добре, последното подмятане може и да не беше умен ход, ама тоя тип си го просеше. Маклейн неволно отстъпи една крачка, когато старши инспекторът настръхна и несъзнателно сви ръце в юмруци.

— Да не си посмял да споменаваш това тук. — Гласът на Дъгит се снижи до застрашително ръмжене. — Следващото нещо, което сигурно ще кажеш, е, че е заподозрян, нали? Пълни глупости.

— Точно така мисля. Той, Карстеърс, Смит и още двама. Освен това според мен е замесен и шести човек. Някой, който все още е жив и прави всичко възможно да не се доберем до него.

— Включително като убива съучастниците си? — Дъгит се засмя на глас, което поне поуталожи гнева му. — Знаем кой е убил Смит и Бакън Стюарт. Въпрос на време е да заловим и болното копеле, което е видяло сметката на твоя приятел, адвоката.

Боже мой, как така е станал старши инспектор?

— Следователно сте близо до разрешаването на случая? Имате ли заподозрян?

— В тази връзка исках да ти задам няколко въпроса относно взаимоотношенията ти с Карстеърс.

— Това не го ли изяснихме вече? Едва го познавах.

— И все пак си имал вземане-даване с кантората му през изминалата година и половина.

Маклейн потисна въздишката си. Колко пъти трябваше да го повтори, докато най-сетне го набие в оплешивяващата глава на старши инспектора?

— Беше приятел на баба. Кантората му се грижеше за делата й години наред. Чисто и просто оставих нещата постарому и след като тя получи инсулт. Така ми се стори най-лесно. Никога не се бях срещал с Карстеърс, контактувах със служител на име Стивънсън.

— И за цялата тази година и половина нито веднъж не си виждал Карстеърс? Нито веднъж не си говорил с човека, който е бил толкова стар и близък семеен приятел, че баба ти му е поверила да управлява немалкото й имущество? С човека, който толкова те е харесвал, че ти е оставил в наследство собственото си имущество?

— Не. А и за пръв път чух за това от вас на сутринта след убийството му. — Маклейн знаеше, че в този момент трябва да спре, само да отговори на въпроса и да замълчи, но нещо го накара да развее червения плащ пред Дъгит. Просто не се сдържа. — Не знам дали сте наясно, сър, но когато си инспектор, не ти остава много свободно време. Бях страшно доволен, че има кой да се занимава с тези неща, след като баба получи удара. Така не ми се наложи да добавя управлението на имуществото й към планината от документи, които ме затрупват всекидневно. Предпочитам да съм на улицата и да ловя лошите.

— Не ми допада тонът ти, Маклейн.

— На мен пък не ми пука, сър. Дойдох тук, за да разбера дали няма напредък по убийството на Карстеърс, но тъй като очевидно не сте постигнали такъв, няма да ви губя повече времето.

Маклейн понечи да се обърне, за да не даде на Дъгит възможност да му отговори, обаче си помисли: „По дяволите, защо пък не? Така и така съм започнал, дай да карам докрай.“

— А, и още нещо. Определено трябва да отворите отново случаите на Смит и Стюарт, сър. Да огледате резултатите от анализите с непредубедено око, да прочетете още веднъж свидетелските показания, ей такива неща.

— Не си позволявай да ми казваш как да си водя разследванията. — Дъгит сграбчи Маклейн за ръката, но той се освободи от хватката му.

— Всички са се познавали, сър: Карстеърс, Смит, проклетият ви чичо. Следвали са заедно в университета, служили са заедно в армията. Подозирам, че заедно са изнасилили и убили момичето. Сега пък измират по забележително сходен начин. Не смятате ли, че това заслужава поне една бегла допълнителна проверка?