Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Да разбирам ли, че не вярвате в това? — попита Маклейн.

— Разбира се, че вярвам. Вярвали са и вашите шестима откачалки. Е, поне би трябвало, иначе нямаше да убият момичето. Най-малкото един от тях е вярвал, а другите петима са били изцяло под негово влияние.

— Смятате ли, че е възможно? Че хора биха отнели живот по този начин само защото някой им е наредил?

— Разбира се, ако лидерът е достатъчно харизматичен. Вземете например Уейко 8 8 Град в Тексас, където е било седалището на протестантската секта „Клонка Давидова“, основана през 30-те години на XX в. от българския емигрант Виктор Хутев. През 1993 г. американските власти предприемат въоръжена атака срещу имението по редица подозрения, като сред близо стотината жертви има и двайсет деца. — Б.пр. или Джоунстаун 9 9 Селище в Северозападна Гаяна, основано от Джим Джоунс, където на 18 ноември 1978 г. 918 души извършват ритуално самоубийство чрез отравяне с цианид. — Б.пр. , или Ал Кайда. Повечето последователи на култове не вярват, че са манипулирани. Те просто искат да им се казва какво да правят. Така е по-лесно.

— М-да. — Очакванията на Маклейн от идването му тук не се оправдаха. — Значи, този ритуал не е нищо особено, така ли? Просто поредната откачалка с мания за величие?

— Не съм казала това, инспекторе. — Мадам Роуз се пресегна и взе от бюрото книга, сякаш току-що свалена от рафта. Отгърна я на отбелязана страница. — Шест органа, шест предмета, шест имена. Разположени съобразно главните части на тялото. Кажете ми, на пода имаше ли някакви фигури? Някакъв защитен кръг може би?

Тя завъртя книгата към Маклейн и му показа страницата. На нея имаше груба черно-бяла рисунка в средновековен стил: женска фигура, лежаща по гръб, с разперени ръце и крака. Торсът й беше разпорен, но пространството вътре бе запълнено с черно мастило. Тялото бе оградено с усукани и преплитащи се лозови клонки при стъпалата, дланите, главата и средоточието между бедрата. Под картината бяха изписани думите Opus Diaboli . Маклейн притегли книгата към себе си, но мадам Роуз я издърпа.

— От XVII век е. Вероятно струва повече от годишната заплата на младия ви помощник.

— Откъде я имате? — попита Маклейн.

— Странен въпрос, инспекторе. — Мадам Роуз погали страницата с пръст. — Преди много, много години я купих от един антиквар на Ройъл Майл стрийт. Доколкото си спомням, сдобил се с нея и няколко други от имението на починалия Албърт Фаркър. Бърти бил голям почитател на окултното, поне така съм чувала.

Още едно парче от мозайката.

— И каква е предполагаемата цел на този ритуал?

— Тук вече става интересно.

Мадам Роуз приплъзна пръст под страницата и внимателно прелисти, преди да върне книгата пред Маклейн. Той погледна новата глава и за момент се стъписа, виждайки изящно изписаната първа главна буква. След това забеляза разръфания остатък от откъснат лист. Ръбчетата подсказваха, че се е случило доста отдавна.

— Ако се чудите, така я купих. — Мадам Роуз взе книгата, внимателно я затвори и сложи обратно на бюрото, сетне я погали като домашен любимец. — От двайсет години търся друг екземпляр.

— Значи, нямате никаква идея… — Маклейн посочи книгата със зловещата илюстрация. — … каква е целта на това?

— Инспекторе, Opus Diaboli означава „делото на дявола“.

Едва когато излезе на улицата, Маклейн осъзна, че в кабинета на мадам Роуз е било студено. Може би защото беше в северната част на сградата, ала сякаш имаше и нещо друго. Сякаш жилището се намираше в свое собствено измерение. Погледна отново към вратата, но на табелката все още пишеше ГЛЕДАМ НА РЪКА, НА КАРТИ ТАРО, ПРЕДСКАЗВАМ БЪДЕЩЕТО. Зидът все още беше мръсен, а первазът на прозореца все още се нуждаеше от боядисване. Той тръсна глава, а през тялото му преминаха тръпки, докато се аклиматизира към топлината на слънцето.

— Пада си малко чудачка — констатира Макбрайд очевидното.

— Спор няма. — Маклейн пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Запътиха се към участъка. — Макар че ще е по-точно, ако кажем „чудак“ — допълни.

— Чудак ли? — Макбрайд направи още три крачки. Дори май бяха четири, след което се обърна към Маклейн: — Искате да кажете, че тя е… той?

— Жените с адамова ябълка са рядкост, Стюарт. Или с толкова едри ръце. Готов съм да се обзаложа, че за този пищен бюст по-голям принос имат подплънките, отколкото природата.

— Значи, мадам Роуз е шарлатанка. Тоест шарлатанин. При това в много отношения.