Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Не съм сигурна, че мога да изляза задълго от къщи — каза след малко. — Котките ми…

Антъни знаеше, че котките могат да се грижат идеално за себе си, но нямаше намерение да го казва на глас.

— Мога да донеса снимките тук, госпожо Маккъчън. Наистина ще ми помогнете, ако успеете да го разпознаете.

— Не мога да ти позволя да разпитваш отново Макреди. Поне докато не ми представиш някакво конкретно основание за повдигане на обвинение.

Маклейн стоеше на прага на кабинета на Джейн Макинтайър и не се престрашаваше да влезе. Първата му работа, щом пристигна в участъка, беше да говори с дежурния сержант. Поиска от него да привика Макреди на разпит. Май не биваше да се развиква на Пийт, когато му отказа, тъй като горкият просто изпълняваше заповедите на началничката.

— Откраднал е копчето за ръкавели на Бърти Фаркър. Трябва да знам какво още е взел оттам.

— Не, Тони, не трябва. — Макинтайър остана седнала зад бюрото си. Беше дразнещо спокойна и звучеше напълно логично, дяволите да я вземат. — Знаеш откъде го е взел, а и доколкото съм осведомена, вече си научил и на кого е принадлежало. Идеята ти да отидеш при бижутер е блестяща.

— Обикалял е около апартамента ми.

— Не си сигурен. Имаш само твърдението на стара, объркана жена, че някой, който може да е бил, но може и да не е бил Макреди, те е търсил.

— Но аз трябва… — Трябваше да го попита дали е подхвърлил един килограм кокаин в къщата на баба му. И какво е оставил в апартамента му, което той, Маклейн, не е успял да намери.

— Трябва да го оставиш на мира, това трябва. — Макинтайър свали очилата за четене от носа си и потърка очи. Вероятно не си беше доспала. — В момента сме го хванали с ръце в кацата с меда — и на местопрестъплението, и с крадени предмети в дома му. Но вече е подал официално оплакване срещу теб за използване на прекомерна сила при задържането, пък и адвокатът му търси слаби места в заповедта за обиск.

— Той… — В момента, в който отвори уста, Маклейн осъзна думите й. — Той какво?

— Ако едно от двете мине, позицията ни сериозно ще се разклати. Току-виж прокуратурата дори решила да излезе с обвинение за съхраняване на крадени вещи. С неговите пари и възможности… ще се отърве с условна присъда.

— Това е изключено. Копелето влезе с взлом в къщата на баба ми.

— Знам, Тони. Ако зависеше от мен, щеше да си стои в ареста до началото на процеса, но той има пари, може да си позволи добър адвокат, а най-лошото е, че има дебели връзки. Дори не можеш да си представиш от колко високо ме натискат.

— Не бива да му се размине. Не бива да се споразумявате с него.

Макинтайър се намръщи.

— Няма никакъв шанс. Не обичам да ме командват цивилни, но не мога да ти позволя грубо отношение към него само защото те е вбесил. Той цели именно това, а аз няма да му доставя удоволствието.

— Но…

— Няма „но“, Тони. Отнемам ти случая. За бога, не може да си и потърпевш, и да работиш по него. Гледай си другите случаи. Дори не си отишъл още да видиш онази специалистка по окултното, за която ти споменах, нали?

По дяволите! Най-лошото бе, че е права. Маклейн прекрасно знаеше, че не биваше да разпитва Макреди още първия път. Трябваше да дадат случая на някого, който не бе пряко засегнат.

— Моля ви, не ми казвайте, че ще го възложите на Дъгит.

— Прозвуча като жалък и злобен кретен.

— Всъщност си мислех, че по-подходящ е Боб Леърд.

— С лека усмивка Макинтайър плъзна очилата обратно на носа си. — Можеш да му го съобщиш лично.

На път за оперативната стая Маклейн срещна полицай Кид, понесла кутия с досиета. Явно я измъчваше тежестта на кутията, но още повече страхът, изписан на лицето й. Беше се насочила към голямата оперативна стая, доскоро определена за случая Барнаби Смит , която отново се пълнеше бързо с народ, тъй като старши инспектор Чарлс Дъгит за пореден път бе получил възможността да прецака с лека ръка едно разследване.

— Нека позная — Дървеняка е ангажирал със случая си цялата полиция, така ли?

Полицай Кид кимна утвърдително с нещастна физиономия.

— Отгоре оказват силен натиск.

— Отгоре винаги оказват силен натиск.

В действителност приоритетни бяха убийствата само на хора като Карстеърс. И като Барнаби Смит. Важните клечки имаха важни приятели. Жалко, че обикновените хорица не получаваха подобно специално отношение. Като бедното момиче, жертва на извратен ритуал в мазето на богат и влиятелен мъж.

— Преминала си обучение по фотография, нали, полицай? — попита Маклейн, изравяйки въпросната информация от предишен, почти забравен разговор.