Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Да, така е — потвърди с огромна неохота Кид.

— Какво ще кажеш за разнообразие да свършиш малко полицейска работа? Чух, че учиш за изпити. — Макинтайър не би му позволила да разпита Макреди без основателна причина. А какво по-добро основание, ако не доказателството, че мъжът е обикалял блока на Маклейн часове след като е бил пуснат под гаранция?

— Малко съм заета, сър. — Кид вдигна кутията с досиетата, а на лицето й се изписа мрачно изражение.

— Не се притеснявай. Ще се оправя с Дървеняка. И аз имам друга работа за вършене, но това е по-важно. Опитай се да вземеш един лаптоп със софтуер за фотороботи, качи и малко снимки на заподозрени. Към тях добави и снимките от задържането на Макреди онази нощ. Аз ще уредя кола за два часа.

— Аз…

— Знам, шефката е казала да не го тормозя. — Боже мой, на всички в участъка ли беше казала? За толкова импулсивен ли го мислеше? — Няма да се доближа до него, повярвай ми.

Табелата на вратата гласеше: ГЛЕДАМ НА РЪКА, НА КАРТИ ТАРО, ПРЕДСКАЗВАМ БЪДЕЩЕТО. Маклейн открай време си мислеше, че зад нея се крие нещо друго, най-вероятно публичен дом, но това беше адресът, който му даде Макинтайър. Поразпита тук-там и общото мнение беше, че мадам Роуз е почтена, тоест прави това, което твърди, че прави. Всичко останало, разбира се, бе лъжа, стръв за лековерните. В Единбург нямаше голям пазар за подобни измишльотини, но явно достатъчно хора бяха готови да им повярват, след като тази предприемчива особа успяваше да си вади хляба с това.

— Защо сме тук, сър? — Детектив Макбрайд изтегли късата сламка и му се падна да изтърпи тази доникъде неводеща следа от нарастващия брой текущи случаи. Навъсения Боб имаше далеч по-забавна задача: да установи самоличността на самоубийцата от моста и същевременно да събере всички възможни улики срещу Фъргюс Макреди, за да ги представи на прокуратурата. Разследването клонеше към версията, че най-вероятното обяснение за сходствата между убийствата на Джонас Карстеърс и Барнаби Смит оставаше изтичане на оперативно-следствена информация. И като капак, естествено, мъртвото момиче. Всичко това наведнъж.

— Тук сме, за да научим повече за човешките жертвоприношения и демоничните ритуали. Както изглежда, мадам Роуз е своеобразен експерт в окултната сфера. Всички тези магьоснически принадлежности са само за прикритие. Или поне така ми казаха. — Маклейн отвори вратата към тесния коридор, в който имаше стълби, водещи нагоре. Разнищеният килим, по който петната бяха повече от оригиналните шарки, миришеше на гранясала мазнина и плесен. На безнадеждност. След като изкачиха стълбите и минаха през завесата от мъниста, в миналото може би лъскава, но сега цялата мазна и съдрана, двамата се озоваха в стаичка, която отчаяно искаше да бъде наречена будоар, но в действителност не заслужаваше дори името чакалня. Килим, подобен на този от стълбището, заемаше целия под от стена до стена, а петната по него преливаха едно в друго. На места дори бяха тръгнали да колонизират и стените, като се конкурираха с отвратителните релефни тапети и евтините фотокопия на картини, изобразяващи ориенталски и мистични сцени. Поглеждайки нагоре, Маклейн не се изненада да открие петна и по тавана. Явно тук рядко влизаше чист въздух, а миризмата на готвено и влагата принуждаваха човек да диша през устата, но дори и тогава вонята трудно се понасяше. И хората идваха тук доброволно?

На стената под единствения прозорец в стаята беше опряно ниско диванче. Сядането на него със сигурност не беше добра идея. От двете страни на ниската маса бяха разположени два разнебитени дървени стола, а тя самата бе покрита със стари броеве на „Рийдърс Дайджест“ и „Таро Монтли“. Някой, очевидно с две леви ръце, беше сковал нещо като тесен тезгях, зад който имаше затворена врата. Ценоразписът на предлаганите услуги се кипреше закован на стената под формата на мърляв лист хартия. Десет паунда за гледане на ръка, двайсет за гледане на карти. Някои пристрастени клиенти щяха да се бръкнат дори по-дълбоко — над сто паунда за нещо, носещо името Пълно разчитане на кармата .

— Охо, знаех си, че съм усетила нещо в ефира. Великолепно — разнесе се дълбок дрезгав глас, резултат от големи количества цигари и уиски.

Думите се чуха още преди Маклейн да види, че вратата се отваря. През нея се промуши огромна жена и запълни половината от чакалнята. Беше облечена, по-скоро увита, с червена кадифена палатка, така че приличаше на дебела мумия. Ръцете й наподобяваха смачкани и отрупани със златни гривни розови балони, месестите пръсти бяха стегнати в евтини пръстени, а ноктите — лакирани в малко по-различен нюанс на червеното от дрехата й.