Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Маклейн окончателно реши, че не го харесва, макар да беше наясно, че работата на гарата трябваше да се възстанови възможно най-бързо. Не му се слушаше конско от Макинтайър, ако железниците подадяха оплакване.

— Ангъс? — Той погледна към патолога.

— Допускам, че е умряла от удара. Вероятно си е счупила врата. Раните са по-скоро от влака. Ако е била жива при удара, това би обяснило малкото количество кръв по земята.

— Усещам, че ще продължиш с „но“, нали? — каза Маклейн.

— Ами, ако не е кървяла обилно след удара с влака, а и почти не се забелязват следи от кожа тук, защо косата и ръцете й са целите в кръв?

Маклейн остави Навъсения Боб да координира огледа и тръгна към участъка. Докато си проправяше път през тълпата туристи и купувачи на гарата, живеещи в щастливо неведение, размишляваше върху разследванията, с които жонглираше в момента. Всички бяха важни, но лъвският пай от вниманието му все пак бе зает с мъртвото момиче, намерено в мазето. В това нямаше никакъв смисъл — та нали беше стар и студен случай. Вероятността да открие виновника за смъртта й и да го накара да си плати беше нищожна. От друга страна, самият факт, че извършената несправедливост е останала толкова време ненаказана, още повече влошаваше нещата. Или може би защото никой друг не се интересуваше от вътрешната му необходимост да се нагърби с този допълнителен товар?

— Трябва да се срещна с Макреди и да разбера откъде е задигнал онова копче за ръкавели. Обади се за кола и да отидем на гости на нашия обирджия.

Детектив Макбрайд усърдно чукаше по клавишите на лъскавия лаптоп. Спря, затвори папката, която обработваше, и направи кратка пауза, преди да отговори:

— Не ми се вижда разумно, сър.

— Защо, детектив?

— Защото адвокатът на господин Макреди вече е подал официално оплакване, че при ареста на довереника му е използвана прекомерна сила, както и че е бил задържан по-дълго от необходимото без предявено обвинение.

— Моля? — Маклейн побесня. — Това копеленце влиза в къщата на баба ми в деня на погребението й и си въобразява, че може да извърти подобен номер?

— Да, сър, разбирам ви. Няма да му се размине, но по-добре известно време да стоите настрана от него.

— Аз разследвам убийство, детектив. Той разполага с информация, която може да ме отведе до убиеца. — Маклейн погледна Макбрайд, на чието лице ясно бе изписано неудобство. — Между другото, кой ти каза това?

— Главен инспектор Макинтайър, сър. Каза да стоите настрана от Макреди, ако не искате да си навлечете неприятности. — Вдигна ръце в знак на защита. — Това са нейни думи, сър, не мои.

Маклейн уморено потърка слепоочията си.

— Страхотно, направо страхотно. Копчетата за ръкавели тук ли са?

Макбрайд се разрови из някакви книжа на масата, после му подаде двете пликчета. Маклейн ги пъхна в джоба на сакото си и се запъти към вратата.

— Хайде, идваш ли? — попита той.

— Но аз си помислих, че… Макреди…

— Няма да ходим при Фъргюс Макреди, детектив. Поне не сега. Просто ще подходим от различен ъгъл.

„Дъглас и Футс“, бижутерите на Нейно Величество кралицата, заемаха непривлекателно магазинче в западния край на Джордж Стрийт. Изглеждаше така, сякаш си стоеше там още преди Джеймс Крейг 7 7 Шотландски архитект, спечелил състезанието за най-добър благоустройствен план на Единбург през 1766 г. — Б.пр. да е начертал плановете за Новия град. Несъобразяването му със съвремието се изразяваше и в липсата на табелка „Отворено“. Вратата беше заключена и човек трябваше да натисне звънеца, за да му отворят. Маклейн показа служебната си карта и ги въведоха в задно помещение, което наподобяваше стаичка на иконом в провинциално имение през XIX век. Почакаха няколко минути в тишина, след което ги поздрави старец в раиран черен костюм, приблизително на същата възраст. На кръста му бе завързана тънка кожена престилка.

— Инспектор Маклейн, толкова се радвам да ви видя. Моите съболезнования за баба ви. Толкова интелигентна дама, благословена с добър вкус.

— Благодаря ви, господин Тедър. Много мило от ваша страна. — Маклейн пое протегнатата ръка на мъжа. — Мисля, че тя с удоволствие идваше тук. Често се оплакваше, че магазините в града не са това, което са били едно време, но че човек винаги може да разчита на добро обслужване в „Дъглас и Футс“.

— Стараем се да дадем най-доброто от себе си, инспекторе. Допускам обаче, че надали сте дошли тук само за размяна на любезности.