Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Напомни ми да те попитам как успя да изкопчиш тази машинка за разследването, Стюарт. — Макбрайд вдигна очи от екрана.

— Майк Симпсън ми е братовчед, сър — каза той. — Просто го попитах дали не му се намира нещо свободно.

— Моля? Зубърът Симпсън? Компютърджията на криминалистите?

— Същият. И в действителност не е чак толкова загубен, сър. Само изглежда такъв.

— Така де, като говори, разбирам всяка една от думите поотделно, но взети заедно, губят смисъл. Значи, ти е братовчед? — Това можеше да им е от полза. Първият факт беше вече налице: хубавият лаптоп, на който работеше Макбрайд. Не беше изключено дори да е нов. — Помоли ли го да хвърли едно око на компютъра на Макреди?

— В момента се занимава с него. Мисля, че досега не съм го виждал по-въодушевен. Оказва се, че Макреди бил някакъв гуру в хакерския ъндърграунд на Единбург. Подвизавал се под ника Дюдю.

Маклейн си спомни дисковете с Розовата пантера във филмотеката на обирджията. Всички захабени от употреба, с изключение на последния.

— Учуден съм, че е избрал това име. Човек би предположил, че е по-вероятно да се асоциира с героя на Дейвид Нивън.

Изражението на Макбрайд красноречиво демонстрираше пълната липса на представа за какво става дума.

— Розовата пантера, детектив. Дейвид Нивън играе ролята на сър Чарлс Литън, джентълмена крадец. Специалист по обирите.

— Ясно. Помислих си, че става въпрос за друг анимационен герой.

Маклейн поклати глава и се обърна. Погледът му попадна върху снимките на мъртвото момиче, все още закачени на стената зад Навъсения Боб.

— Това ми напомня за друго. Да е изскочила някаква информация за безследно изчезнал строител?

Макбрайд написа нещо на лаптопа, преди да отговори:

— Съжалявам, сър. Говорих с отдела за изчезнали хора, но компютризираните им архиви са само до 60-те години. За по-стари данни трябва да сляза в другия архив. Мислех да го свърша следобед.

— Какъв строител? — попита Навъсения Боб.

— Идеята е на детектив Макбрайд. — Маклейн кимна към младежа, чиито бузи и уши незабавно поруменяха. — Убийците несъмнено са били образовани хора и не са умеели да зидат и измазват. Така че някой друг е трябвало да скрие стенните ниши и да зазида вратата на онази стая. Нужен им е бил строител.

— Да, но никой строител не би си замълчал — рече Навъсения Боб. — Имам предвид, че сто на сто е видял тялото, както и стъклениците. Ако бях аз, щях да откажа и да вдигна страхотна врява.

— Така е, само че ти не си строител, представител на работническата класа, роден в началото на XX век. Боб. По онова време Сайтхил не е бил обикновено село. Хората са почитали местния земевладелец като крал. Не бих отхвърлил вероятността да са заплашили семейството на нашия строител. Тези хора не са си поплювали.

— Земевладелец?

— Всичко тук е принадлежало на Мингис Фаркър, основател на едноименната банка.

— Значи, подозирате него? Притиснал е някакъв местен строител да прикрие следите, след което се е отървал от него? — Навъсения Боб беше, меко казано, силно скептичен, а докато слушаше теорията му, Маклейн не можеше да обвини стария си приятел в прекомерна недоверчивост. Това, което му се стори очевидно в потискащата атмосфера на местопрестъплението, в топлата стаичка в участъка изглеждаше като изсмукано от пръстите. Звучеше направо като нескопосано ученическо извинение. Само че това беше всичко, с което разполагаха.

— Не и Мингис Фаркър. Изключено. Виж, синът му Албърт е друго нещо. — Маклейн си припомни краткия разговор с Джонас Карстеърс. Нима отговорът беше толкова лесен? Не, нищо никога не беше лесно. — Всички улики до момента са само косвени. Нищо не знаем за семейството, а още по-малко пък за хора, които евентуално са работили за тях по време на войната. Слабо вероятно е да има някой, останал жив. Дори извършителят да е от фамилия Фаркър, всички са измрели, така че няма и кого да пъхнем зад решетките. Въпреки всичко обаче, най-малкото, което искам да направя, е да открия името на жертвата, а единствената ни нишка засега е търсенето на изчезнал строител. — Маклейн се обърна пак към младия детектив: — Стюарт, искам да изровиш всичко, до което можеш да се добереш, за Мингис и Албърт Фаркър. Щом приключиш, може да отидеш да помагаш на Боб в архива.

— Така ли? А аз какво ще правя там? — Старият сержант гледаше хитро, сякаш не знаеше каква ще е задачата му.

— Ще прегледаш досиетата на изчезналите хора и ще потърсиш добър строител, живял в района на Сайтхил. Според мен периодът 1945–1950 г. е достатъчен. Ако не попаднем на нищо, може да го разширим в една от двете посоки.