Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Модел „430 Спайдър“. Падате си по коли, а, инспекторе?

— Като малък ходех да гледам състезанията в Нокхил. Сега нямам време.

— Това е прекалено мощна кола за Нокхил. За да натисна газта до дупка, се налага да пътувам до пистите на юг. Миналата година се състезавах с нея. Моля, седнете. — Феърбеърн посочи ниския кожен диван и фотьойлите. Сиви и в минималистичен стил. — Какво мога да направя за вас, инспекторе?

Чай или бисквити не бяха предложени. Само егоцентрични шегички.

— Разследвам серия обири. Бих допълнил, извършени професионално. Определено не са обикновени взломни кражби. Към момента разполагаме с много тънка обединяваща нишка. Във всеки от последните три случая е имало инсталирана алармена система „Пенстемин“. И в трите случая въпросната система е била обезвредена, без да се активира.

— Кортни, ако обичаш, досиетата. — Феърбеърн кимна на неприветливата бизнесдама, която продължаваше да стърчи до вратата. Тя излезе и след секунди се върна с кафява папка. — Предполагам, че става дума за скорошното проникване в дома на госпожа Дъглас. Много неприятна случка, инспекторе. Извършен беше пълен анализ на системата и нищо не показа, че алармата е била манипулирана.

— Системата ви отразява ли активирането на алармата, сър? — Детектив Макбрайд беше извадил бележника си и държеше молива, готов да записва.

— Разбира се, полицай. Господин Дъглас пожела да инсталираме най-добрия модел. Компютърната ни система е отчела активиране в… — Феърбеърн отвори папката и извади разпечатка. — … десет и трийсет сутринта на въпросната дата. Била е изключена в три без петнайсет същия следобед. През този период е било регистрирано неколкократно повишаване на електрическото напрежение, но това не е нещо необичайно. Електрозахранването в града е пословично нестабилно.

— Възможно ли е някой да обезвреди алармата? Не разбирам много-много, но например да пренастрои системата?

— Теоретично е възможно, предполагам. За целта обаче ще ви трябва достъп до централния сървър, който се намира в нашето подземие, зад трийсетсантиметрова стоманена врата. Това означава, че първо трябва да проникнете тук, което, уверявам ви, изобщо не е лесно. В добавка трябва да познавате системата ни в детайли, както и да знаете валидните към момента пароли. Дори и тогава най-вероятно ще оставите някакви следи. Компютърната ни система се тества от най-добрите специалисти в бранша. Случайните грешки са изключени.

— Значи, ако системата е била обезвредена, това е работа на вътрешен човек? — Маклейн се наслади на паниката, която думите му предизвикаха у Феърбеърн.

— Това е невъзможно. Персоналът ни минава през много стриктен подбор. Освен това никой няма достъп до всички елементи на системата. Изключително се гордеем с нашата почтеност.

— Разбира се, сър. Бихте ли ми казали кой е инсталирал системата на господин Дъглас?

Феърбеърн прегледа папката, като нервно разлистваше страниците. Вече не изглеждаше толкова самоуверен.

— Карпентър — отговори след малко. — Джеф Карпентър. Той е един от най-добрите ни техници. Кортни, би ли проверила дали Джеф в момента е на обект? Ако не е, повикай го тук.

Госпожица Рейн за пореден път изчезна от стаята. Вратата още не се беше затворила, когато иззад нея долетяха приглушени фрази от телефонен разговор.

— Предполагам, че бихте искали да поговорите с него — каза Феърбеърн.

— Определено ще ни бъде от полза — отвърна Маклейн, втренчен в събеседника си. — Кажете ми нещо, господин Феърбеърн. Госпожица Рейн сподели, че в този колцентър осигурявате поддръжка на още няколко охранителни фирми. Бихте ли ми дали списъка им?

— Това е строго конфиденциална информация, инспекторе. — Феърбеърн се поколеба за миг, кършейки пръсти далеч по-неумело от Навъсения Боб. Накрая избърса длани в скъпия си копринен панталон. — Мисля обаче, че мога да я споделя с вас. В края на краищата работим в тясно сътрудничество с шотландската полиция.

— Нека ви улесня. Говорят ли ви нещо имената „Секюр Хоум“, „Лодиан Аларм Системс“ и „Субсисто Раптор“?

Паниката в погледа на Феърбеърн видимо нарасна.

— Аз… Ами… Да, инспекторе. Следим единбургските инсталации и на трите изброени компании.

— От колко време сте поели този ангажимент, господин Феърбеърн? — Детектив Макбрайд отгърна нова страница в тефтера си и облиза върха на молива. Хлапакът явно бе гледал твърде много полицейски филми по телевизията, рече си Маклейн, но във всеки случай бе забавно да го наблюдаваш.