Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Стоеше в средата на сложен кръг от шест пресичащи се въжета. В шест равноотдалечени една от друга точки по периферията на кръга въжетата се преплитаха във фантастични възли, невероятни фигури, които сякаш се загърчиха като змии, щом се загледа в тях. Маклейн се почувства като в капан и гърдите го свиха, все едно някой ги стегна с превръзка. Светлината отслабна, постоянният шум на града утихна, настъпи почти пълна тишина. Той чуваше въздуха, който излизаше от носа му при издишванията, както и бавното, ритмично туптене на сърцето си. Опита се да повдигне крака от пода, но те бяха като залепени. Можеше да движи единствено главата си.

Обзе го паника, някакъв първичен страх, а в това време въжетата започнаха бавно да се разплитат пред очите му. После вратата се отвори и няколко снимки се разлетяха настрани. Светлината отново се усили. Стягането в гърдите изчезна, а главата му внезапно олекна. Някъде в далечината се разнесе звук, наподобяващ яростен вой, и заглъхна в мрака. Невидимите окови паднаха и Маклейн залитна, в същия миг в стаята влезе главен инспектор Макинтайър.

— Какво беше това? — Тя наклони леко глава, сякаш се ослушваше за някакво ехо, което така и не се върна. Маклейн не отговори. Беше зает с това да успокои дишането си. — Добре ли си, Тони? Изглеждаш така, все едно си видял призрак.

Маклейн клекна и придърпа снимките към себе си, като започна с възела, който беше наченал да се разплита. Върху лъскавата хартия не се виждаше нищо друго, освен няколкото линии, начертани със зеления маркер, но въпреки това Маклейн потръпна при вида им.

— Просто се изправих прекалено рязко — каза, а докато го произнасяше, нещата полека-лека придобиха смисъл.

— Добре, но все пак какво правеше на пода?

Обясни й всичко за фотографиите, фигурите, които беше видял, как го бяха отвели до скритите ниши в стената. Не спомена нищо само за странната халюцинация. Не му се вярваше шефката да погледне благосклонно на подобно откровение, пък и всичко вече избледняваше в съзнанието му и оставаше единствено смътното усещане за безпокойство.

— Дай да им хвърля един поглед. — Макинтайър взе купчината от ръцете му, прехвърли ги, като се поспря на снимките, на които се виждаха шестте маркирани точки.

— Намирате ли някакъв смисъл в тях?

— Не знам.

— Мисля си, че може да образуват някакъв защитен кръг.

— Какво?

— Кръг, който осигурява защита. Петолъчка, свещи, призованият от теб демон е затворен вътре. Ей такива неща.

— Знам за какъв кръг говориш, само че не съм запозната с процедурата по арестуване на демони. А и остава незначителният проблем, че те всъщност не съществуват извън въображението на писателите и хеви метъл феновете.

— Знам, госпожо. Работата ни е достатъчно трудна и без намесата на свръхестествени сили. Фактът, че демоните не съществуват, обаче не е пречка някой да вярва в тях до степен да извърши убийство.

— Така е. Прав си.

— Изобщо не е лесно да се установи точно кой вид лудост е в основата на това. — Маклейн потърка очите и лицето си в напразен опит да прогони умората.

— Ако искаш да научиш нещо повече за магическите кръгове и демонопоклонничеството, се срещни с мадам Роуз, в края на Лийт Уок стрийт.

— Сериозно?

— Повярвай ми. Малцина са по-запознати с окултното от мадам Роуз.

От начина, по който му говореше шефката, Маклейн не можеше да разбере дали тя не се майтапи с него. Ако го поднасяше, трябваше да запомни никога да не играе покер с нея. Ако ли пък не, и той трябваше да се държи сериозно.

— Тогава ще я посетя. Ще изтърпя предсказанието й за бъдещето ми.

— Добре, Тони, но това може да почака. — Макинтайър подреди фотографиите и ги остави на бюрото. — Не съм дошла да си говорим за призоваване на демони, поне не от този вид. Чарлс ми наду главата за случая „Смит“. Ти ли си упълномощил детектив Макбрайд да изиска информация от имиграционните служби?

Маклейн не би го формулирал точно така, но нямаше намерение да наказва младока за инициативността му.

— Да, точно така. Мислех, че е важно да установим мотива и след това да проверим дали няма да получим потвърждение от някого от обкръжението на Около. Аутопсията му повдигна редица интересни въпроси.

— Затова трябваше да постъпиш точно както помоли старши инспектор Дъгит и да не задълбаваш. Знаем, че при Около от две години и нещо е била в ход процедура по репатриране. Не е приятно да си зад решетките, особено ако вярваш, че не си направил нищо лошо. Смит е бил чест посетител там, така че всички са го познавали. Около е избягал, проследил е набедения виновник за страданията му и го е убил в състояние на афект. Точка по въпроса.