Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Зависи какво разбирате под полезно. Според мен спокойно можем да приемем, че старата госпожа Скуайърс не е споделила с никого кода на алармата.

— Значи, имали са аларма?

— О, да. „Пенстемин Алармс“, с дистанционно. С всичките му там камбанки и свирки, за които можете да се сетите. От друга страна обаче, госпожа Скуайърс е била почти сляпа и малко куку. Не е знаела кода, защото синът й е пускал и спирал алармата. Починала е вкъщи, в съня си. Обирът е извършен около две седмици по-късно, точно в деня на погребението. Във вестника е имало и некролог, и съобщение.

— Значи, вариантът със служител в старчески дом отпада. Аларма на „Пенстемин“… Най-добре да поговорим с тях. Вземи контактите им от управлението.

Възражението на Навъсения Боб, че му възлагат прекалено много работа, бе пресечено още в зародиш от бързо почукване по вратата. Преди някой от двамата да реагира, дръжката бе натисната, вратата отворена, а във въздуха към тях се понесе голяма картонена кутия. Огледът по-отблизо показа, че кутията притежава два крака в сини панталони. В ръбовете й се бяха вкопчили две малки ръце, а иззад нея се разнесе приглушен женски глас:

— Инспектор Маклейн?

Антъни се пресегна и пое кутията. Отзад се показа зачервената полицайка Алисън Кид, която едва си поемаше въздух.

— Благодаря ви. Не съм сигурна дали вече нямаше да я изпусна.

— Какво е това, Алисън? — попита Навъсения Боб и се изправи в момента, в който Маклейн остави кутията на масата — точно върху папката на Дорис Скуайърс.

— Изпращат я медиците. Провели всички възможни тестове, но доникъде не стигнали.

Отвориха кутията и видяха куп пликове с улики, всичките прилежно маркирани и етикетирани. Там бяха както предметите, намерени в тайните ниши, така и дебели медицински заключения, придружени със снимки от местопрестъплението. Органите в стъклениците все още бяха в моргата, но снимките и резултатите от тестовете потвърждаваха, че са на момичето. Маклейн извади първия плик, в който имаше семпла златна игла за вратовръзка и прегънато картонче. Набързо прерови снимките, докато накрая видя една, на която двата предмета бяха фотографирани на фона на спукана стъкленица.

— Тук ли са и другите снимки? — попита той. Навъсения Боб заобиколи масата, наведе се в ъгъла, след което се изправи с пукащи стави и дебела папка в ръка. Подаде я на Маклейн, който я отвори и заразглежда десетки гланцирани фотографии формат А4. — Така, да се опитаме да ги подредим. Полицай… Алисън, би ли ни помогнала?

Жената се смути:

— От мен се очаква да помагам в случая „Смит“, сър.

— И от мен се очаква да сравнявам медицински заключения, но това ще е по-интересно. Не се притеснявай, няма да позволя на Дървеняка да те нахока.

Заедно извадиха всички пликове от кутията и ги наредиха на пода със съответните фотографии. В този момент детектив Макбрайд се върна с мазна кафява кесия, пълна с понички. В заоблената стена на тайната стая имаше шест скрити ниши, а във всяка от тях — консервиран орган, придружен от сгънато картонче с една-единствена дума, написана с черно мастило, плюс още един предмет. Иглата за вратовръзка бе намерена заедно със стъкленицата, съдържаща слузестите останки от бъбреците на момичето, а на картончето бе изписана думата „стомни“. Маклейн сложи уликите върху снимката от тази ниша, разрови се и намери следващия комплект: снимка на идеално запазен черен дроб, сребърна кутийка за хапчета и думата „вомбат“ 3 3 Австралийски двуутробен бозайник. — Б.пр. . След тях дойде редът на спуканата стъкленица с белите дробове, копче за ръкавели със скъпоценен камък и думата „гуляйджия“. Запазеният далак бе съпроводен от японска кутийка нецуке 4 4 Малка японска кутийка във формата на фигурка. — Б.пр. , в която имаше няколко прашинки енфие, и думата „професор“. Другата останала здрава стъкленица съдържаше яйчниците и матката на момичето. Тя бе намерена заедно с очила с прости телени рамки и думата „гребо“ 5 5 Етническа група в Западна Африка. — Б.пр. . Накрая, в нишата срещу главата на жертвата, бяха открити сърцето й, думата „капитан“ и елегантна сребърна табакера.

След като приключиха и с последния комплект, над помещението надвисна тягостна тишина. Две от шестте стъкленици бяха мистериозно повредени. Дали ги бяха зазидали в стената в това състояние? Дали ги бяха пукнали нарочно или случайно?

Маклейн се изправи, коленете му изпукаха.