Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Влизай, Дони, настанявай се. Не се притеснявай. — Макалистър не стана от креслото. Дони Мърдо погледна Маклейн, след това полицайката, а на лицето му се изписа изражение на уловено в капан животно. Беше човек, който в миналото си прекалено често се бе сблъсквал със закона. Беше заел отбранителна стойка, с прегърбени рамене, отпуснати до тялото ръце, леко присвити крака, сякаш готов да побегне при първия признак на опасност. Имаше огромни длани, а на кокалчетата на юмруците му бяха татуирани думите ЛЮБОВ и ОМРАЗА.

— Ето документите, които поиска, Томи. — Секретарката, която по-рано ги въведе, сега се шмугна в офиса и остави на бюрото дебела папка. Стрелна Маклейн с неодобрителен поглед и излезе, затваряйки вратата подире си.

— Предната вечер си работил по старата къща в Сайтхил, нали, Дони? — Маклейн забеляза как мъжът потърси с очи погледа на шефа си. Макалистър седеше изправен в креслото си, с ръце на бюрото. Кимването бе почти незабележимо.

— Ъхъ, там бях.

— С какво точно се занимаваше?

— Ами… ние чистехме мазето. Щяхме да го правим на фитнес зала.

— Ние? Доколкото си спомням, казал си, че си бил сам, когато си открил тайната стая.

— Тъй си беше. Истина ви говоря. Момчетата ми помагаха, ама по-късно ги пратих да си ходят. После чистих сам, та на другата заран да почнат измазването.

— Сигурно много си се стреснал, като си намерил трупа.

— Не видях много, само една ръка. После извиках господин Макалистър. — Дони огледа ръцете си и взе да човърка под ноктите, забил очи в пода, за да не срещне погледа на някого от присъстващите.

— Благодаря ти, Дони. Много ми помогна. — Маклейн се изправи и протегна ръка на работника, който за момент се сепна, но после подаде своята.

— Мога ли да ви помогна с още нещо, инспекторе? — попита Макалистър.

— Ще ви бъда много благодарен, ако ми дадете копие на пълната документация. Трябва да се опитам да проследя бившите собственици до времето, когато е било убито горкото момиче.

— Всичко е тук, заповядайте. — Макалистър посочи папката с длан, но не се надигна от креслото. — Къде другаде ще е на сигурно място, ако не в полицията, нали?

Маклейн взе папката и я подаде на полицайката.

— Благодаря за сътрудничеството, господин Макалистър. Ще се постарая да ви върна документите колкото се може по-скоро.

Чак когато понечи да тръгне, Макалистър се надигна.

— Инспекторе?

— Кажете, господин Макалистър.

— Случайно да знаете кога ще можем да възобновим работата си по къщата? И бездруго се забавихме достатъчно на този обект. Всеки ден ми струва пари, а съм безсилен да предприема каквото и да било.

— Ще говоря с криминалистите и ще видя какво може да се направи. Сигурен съм, че няма да отнеме повече от ден-два.

Щом излязоха, Маклейн седна до шофьорското място, оставяйки полицайката да кара колата. Не промълви нищо, докато не поеха по шосето.

— Знаеш, че лъже, нали?

— Макалистър ли?

— Не. Тоест да. Той е строителен предприемач, а те винаги крият по нещо. Сега просто иска да възобнови работата на обекта си. Имах предвид Дони Мърдо. Въпросната вечер може и да е бил в мазето, но не е разчиствал. Нито е размахвал чука. Ръцете му са прекалено деликатни за тази работа. Според мен не се е занимавал с физически труд през изминалите няколко години.

— Значи, някой друг е открил тялото. Кой ли?

— Не знам. Вероятно няма и връзка с убийството. — Маклейн разтвори папката и започна да прелиства купчината документи и писма. — Но възнамерявам да разбера.

— Ти изобщо включваш ли проклетия си телефон? — На дясното слепоочие на старши инспектор Дъгит се изду дебела вена, което винаги беше лош знак. Маклейн бръкна в десния си джоб, извади телефона и го отвори. Дисплеят бе черен, а натискането на бутона за включване не предизвика никаква реакция.

— Батерията ми пак е заминала. Този месец смених вече три.

— Е, вече си инспектор. Получаваш пари за това. Купи си нов телефон. За предпочитане работещ. Или си помисли за радиостанция за полицейската мрежа 2 2 Във Великобритания съществува мобилна телефонна мрежа, обхващаща специалните служби — полиция, агенции и др. — Б.пр. .

Маклейн прибра в джоба си обекта на спора, после подаде папката на полицай Кид, която го бе придружила до строителния обект на Макалистър и в момента очевидно изпитваше огромно желание да избяга, преди да бъде въвлечена в спора между двамата висшестоящи офицери.

— Би ли занесла това на детектив Макбрайд? И му кажи да не я губи. Не желая по какъвто и да било начин да се чувствам задължен на Томи Макалистър.