Джеймс Осуалд - Естествена смърт

Младият детектив вдигна очи от папките.

— Браво на теб.

Маклейн помнеше Джейн Макинтайър от времето, когато тя бе амбициозен сержант почти на дъното на йерархичната стълбица. Още тогава прекарваше много време с нисшестоящите. Не контактуваше много-много с равните си, предпочиташе да общува с инспекторите и полицаите, а когато човек се нуждаеше от помощта й, винаги я получаваше. Беше достатъчно умна, за да не вбесява хората по пътя си нагоре, в случай че ги срещнеше отново по пътя си надолу. Маклейн обаче не вярваше, че това ще й се случи, защото тя бе и уважавана от всички, и се стремеше към самия връх. Само от осем години бе с по-висок чин от него, а вече бе главен инспектор, начело на участъка. Нямаше и капка съмнение, че ще заеме поста на сегашния комисар след пенсионирането му, а дотогава оставаха осемнайсет месеца. Разбираше от политика и знаеше как да впечатли важните клечки, без да се прави на глупачка. Това беше може би най-ценното й качество. Маклейн изобщо не й завиждаше за постигнатите успехи, само не искаше да влиза в полезрението й.

— А, Тони. Благодаря, че се отби. — Макинтайър се изправи, когато Маклейн почука на отворената врата. Заобиколи бюрото си и протегна ръка за поздрав. На ръст беше ниска, вероятно някъде около минимума, изискван за полицейски служител. Дългата й кестенява коса бе хваната на масивен кок, което му позволи да види посребрените й слепоочия. Фон дьо тенът не успя да прикрие бръчките около очите й, когато се усмихна.

— Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но имах тежка нощ.

— Няма значение. Настанявай се. — Тя посочи единия от двата стола, разположени в ъгъла на просторния й офис, и седна на другия. — Старши инспектор Дъгит разговаря с мен сутринта. Каза ми, че предната нощ си се навъртал около къщата на Барнаби Смит.

Ето, значи, какво било. Едно от най-неприятните неща — професионална завист.

— Минавах оттам, видях, че нещо се е случило, и реших, че може да съм от полза. Израснал съм в квартала, познавам доста от жителите. Инспектор Дъгит ме покани да огледам местопрестъплението.

Докато го слушаше, Макинтайър кимаше и не отделяше очи от лицето му. С нея Антъни винаги се чувстваше като провинил се ученик, хокан от директорката. Внезапно тя се изправи и отиде до ниския дървен шкаф, на който имаше машина за кафе.

— Кафе? — Маклейн кимна. Макинтайър отвори буркан смляно кафе, отмери точната доза и я сипа във филтъра на машината. После наля точното количество вода, необходимо за две чаши, и натисна бутона. — Барнаби Смит е важна фигура в града ни, Тони. Убийството му предизвика голям смут по горните етажи. От парламента взеха да задават въпроси. Започнаха да оказват натиск. Трябват ни резултати по случая, и то много скоро.

— Убеден съм, че инспектор Дъгит ще бъде много продуктивен. Видях какъв многоброен екип е разпределен да му помага.

— Не е достатъчно. За този случай имам нужда от най-добрите си хора, при това да работят рамо до рамо.

От чучура на машината потече тънка струйка и започна бавно да пълни стъклената кана отдолу.

— Искате да участвам в разследването, така ли?

Макинтайър се върна до бюрото си, взе кафява папка и я разтвори на масата пред него. Вътре имаше пет-шест големи цветни фотографии, всичките заснети в библиотеката на Барнаби Смит. Близкият план показваше разтворения му гръден кош, изцъклените мъртви очи, окървавената брадичка, ръцете на подлакътниците и изсипаните в скута му вътрешности. Маклейн се зарадва, че още не е закусил.

— Това вече го видях — каза той. Макинтайър напълни две чаши с кафе, донесе ги на масичката и се облегна на стола си.

— Беше на осемдесет и четири години. Приживе Барнаби Смит е допринесъл за благополучието на града повече от всеки друг, за когото мога да се сетя. Въпреки заслугите, някой му е причинил това. Искам да разбереш кой и защо. И да го направиш, преди въпросният някой да е решил да разпори и други наши видни съграждани.

— А Дъгит? Дали ще е щастлив да ме види в екипа си?

Маклейн отпи от кафето си, след което горчиво съжали за стореното. Беше горещо, но много слабо и на вкус като помия.

— Не бих използвала тази дума, Тони. Въпреки всичко, Чарлс е старши инспектор и няма да позволи на личната си неприязън да попречи на такъв важен случай. Иска ми се да вярвам, че същото важи и за теб.

— Разбира се.

Макинтайър се усмихна.

— Как вървят другите ти дела?

— Детектив Макбрайд има много интересна хипотеза за обирите. Смята, че е намерил връзка между няколко стари случая отпреди пет години. Все още не знаем кое е мъртвото момиче, а според доктора е била убита преди шейсетина години. По-късно днес имам среща със строителя.