Джеймс Осуалд - Естествена смърт

— Трябва да тръгвам, Анди. Шефката иска да ме види и не бива да я карам да ме чака.

Той наведе глава и заобиколи едрия мъж, след това се запъти към своята оперативна стая, подминавайки има-няма половината служители на управлението, които се бяха подредили за инструктаж относно убийството на Барнаби Смит. С ирония отбеляза наум колко неравномерно се разпределяха ресурсите между двата случая. Е, Смит беше важна личност, голям благотворител, изтъкнат член на обществото. Никой не бе забелязал липсата на мъртвото момиче в мазето цели петдесет години.

Навъсения Боб го нямаше никакъв, когато Маклейн влезе в стаята, но това не беше учудващо в този ранен час. От своя страна, детектив Макбрайд беше на поста си. Някак си бе успял да уреди три стола, а на масата — истинско чудо! — имаше и лаптоп. Той откъсна очи от екрана, когато Маклейн влезе.

— Как вървят нещата, детектив? — Маклейн свали сакото си и го окачи на вратата. Радиаторът под прозореца продължаваше да бълва топлина.

— Почти приключих с огледа на докладите за обири, сър. Мисля, че попаднах на нещо.

Маклейн си придърпа стол. Едно от колелцата му липсваше.

— Покажи ми.

— Добре, сър. Доколкото установих, ей тези не са свързани. Липсва подготовка, липсва вещина, най-вероятно наркомани, които са гледали да си осигурят някоя и друга доза, а ние сме извадили късмет в съда. — Макбрайд хвана по-голямата част от докладите, струпани в единия край на бюрото, и ги върна в кутията. — Между тези обаче според мен има някаква връзка. — Той вдигна малка купчина досиета, може би четири или пет, после ги остави обратно на масата.

— Продължавай.

— Всичките са обири, извършени с вещина, а не с тухла през прозореца. При тях липсват каквито и да било следи от влизане с взлом. Всеки път алармената система е била заобикаляна без видими следи и крадецът е вземал дребни, но много скъпи вещи.

— Винаги ли са били в сейф?

— Не, сър. Разбиването на сейф е нов елемент, но има още нещо общо. Във всеки от тези случаи имаме наскоро починал собственик на имота.

— Колко наскоро?

— В рамките на месец. — Макбрайд направи пауза, сякаш за да реши дали да сподели още нещо.

Маклейн запази мълчание.

— Така, един от обирите е станал два месеца след смъртта на жената. Другите четири обаче са в рамките на две седмици. Последният случай от завчера е от деня на погребението. Трябва да проверя кога са били и другите погребения, но в досиетата липсва подобна информация.

— Погребението на госпожа Дъглас е било оповестено във вестника, а преди това е имало и отпечатан некролог. — Маклейн взе досиетата, погледна имената и датите върху папките. Последното, като изключим случая, който разследваха сега, беше отпреди близо година, а най-старото — отпреди пет години. Формално погледнато, тези случаи все още бяха открити. И неразрешени. Всичките под зоркия поглед на най-любимия му старши инспектор. Съмняваше се, че Дъгит дори помни имената. — Дай да вдъхнем малко живот на тези случаи. — Той върна досиетата на Макбрайд. — Събери повече сведения за тези хора. Имало ли е некролози? Поместено ли е било съобщение за погребението? Ако да, в кой вестник?

— Ами алармите? — попита Макбрайд. — Преодоляването на някои от тях не е шега работа.

— Добра забележка. Трябва да проверим и къде са починали тези хора. Дали са били вкъщи, в болница или в старчески дом.

— Нима смятате, че крадецът е бил толкова близо до тях? Не е ли голям риск?

— Не и ако жертвата ти е мъртва, преди да извършиш обира. Помисли по въпроса. Ако крадецът работи в дом за възрастни, може да омая старците и да спечели доверието им. След като му дадат нужната информация, остава само да изчака, докато умрат.

Това прозвуча прекалено дори на него самия, но така или иначе почукване по вратата му попречи да се задълбочи в идеята. Вдигна очи и видя, че през вратата се подава главата на униформена полицайка. Сякаш не й се рискуваше да влезе, за да не я сполети някакво чудовищно нещастие.

— Сър, надявах се да ви намеря тук. Шефката иска да ви види.

Маклейн се надигна уморено и се пресегна за сакото, а през това време жената изчезна яко дим.

— Да поработим върху идеята за некролозите. Огледай случая, който е най-сходен с нашия. Кой е бил разпитан след докладване на обира. Научи доколко известни са тези хора. Като пристигне Навъсения Боб, свържете се с всеки служител, работил по случаите. Потърсете нещо общо между тях. А аз по-добре да видя какво иска от мен Нейно Величество. И още нещо, Стюарт.